Куигли разбра, че гледаме към него, и започна нервно да се пипка. Явно не бе достатъчно уверен в новооткритите си сили, та се усещаше наистина неудобно под груповото ни любопитство. Чувството му за неудобство повлия на магията му… или поне на левитацията. Тялото на Тананда взе така да се гмурка надолу и да се люшка, че аз се уплаших да не би той да я изтърве на глава.
— Ако тоя магьосник е единственото ни препятствие — реагира Гюс, — мисля, че можем просто да се плъзнем нататък и да си я приберем.
— Не можем — отряза Аахз, клатейки масивния си врат. — Нашият юнак обеща да не прави нищо, което да постави онзи на магьосник в лошо положение.
— Това важи за вас двамата — опъна се гаргойлът, — обаче Дружан и аз нищичко не сме обещавали, понеже…
— Виж какво, Гюс — прекъсна го Дружан, — няма начин да тръгнем срещу думата на Скийв. Не бива да го измамутим.
— Може и да си прав — изръмжа каменният мъж. — Чисто и просто си помислих, че ще е по-лесно, отколкото да ни строшат главите, като играем тая тъпа игра.
Тук бях съгласен с Гюс. Фактически бях щастлив да открия нещо, с което да мога да се съглася. Доводът на трола за мамутите нямаше никакъв смисъл.
— Струва ми се, лорд магьоснико — избоботи Хю Злабрадва, — че обещанието, дето си дал, не е било най-мъдрия обет.
— Айде бе — сопна се Аахз, като се обърна към него. — Ти генерале, разбира се, говориш въз основа на дългия си опит в общуването с демони.
— Ами-и… всъщност…
— Тогава ти предлагам да си държиш езика зад зъбите, що се отнася до мъдростта и способностите на Скийв. Не забравяй, че той е твоят билет за връщане оттук. Без негова милост доста ще има да си походиш до вкъщи.
Отървал се с малко, Злабрадва се оттегли физически и вербално.
— Благодаря, Аахз.
— Трай, момче — изръмжа менторът. — Хю е прав. Постъпката ти беше глупава.
— Но ти каза…
— Смятай, че е рефлекторно — махна с ръка люспестия. Човек трябва да заслужи правото да критикува моя чирак… а този представител на бунашката военна мисъл не отговаря на условията.
— Е, ами-и-и… все пак благодаря — завърших непохватно.
— Няма защо.
— Хей, Аахз — обади се Дружан. — Хайде да вдигнем тоя… Трофея де, от центъра на игрището и да го оставим нейде на сигурно място.
— Къде например? — сряза го моят учител. — Ние сме единствените на стадиона, на които се доверявам.
— Какво ще кажеш за нашата врата? — предложи Гюс и посочи широката мрежа в съответния участък от триъгълника.
— Звучи добре — съгласи се Аахз. — Момче, след секунда ще се върна.
Бях толкова привикнал към лудницата на тупанския стадион, че почти не я забелязвах. Когато обаче съотборниците ми се захванаха да местят Трофея, хорът от дюдюкания и подвиквания, който избухна, насмалко да ме оглуши. Моите колеги отвърнаха с подходящ апломб, размахвайки юмруци и правейки гримаси към ония, дето ги освиркваха. Това ужасно се хареса на тълпата. Ако им се беше харесало още мъничко повече, щяха да нахлуят долу на игрището и да ни линчуват.
Тъкмо се канех да подметна на своите другари да престанат да дразнят сборището и генерал Злабрадва ми даде знак да си поговорим.
— Лорд магьоснико — започна той внимателно, — надявам се да разбираш, че с предишния си коментар не съм искал да те обидя. Чувствам, че съм леко на нокти. Никога не съм водил война пред публика.
— Забрави я, Хю — успокоих го аз. — Ти беше прав. Като погледна назад, виждам, че обещанието бе наистина недообмислено. Между другото… името ми е Скийв. Щом сме заедно в тази каша, изглежда някак глупаво да държим на формалностите.
— Благодаря ти… Скийв — кимна генералът. — Всъщност аз разчитах да споделя насаме с теб един личен въпрос.
— Готово — повдигнах рамене. — За какво?
— Би ли могъл да ми съобщиш нещичко повече за това чудесно създание, на което преди малко бях представен?
— Чудесно създание? — удивих се аз. — Кое чудесно създание?
— Ами нали знаеш… Маша.
— Ха, Маша? — разсмях се от сърце. Сетне забелязах, че чертите на Злабрадва се изостриха. — Исках да кажа… О-о-о, онова чудесно създание! Какво желаеш да научиш?
— Тя омъжена ли е?
— Маша? Ммм… Не. Мисля, че не.
Генералът потисна въздишка на облекчение.
— Има ли някакъв шанс тя някога да ни посети в Посилтум?
— Съмнявам се — отвърнах. — Но ако искаш, мога да я попитам.
— Великолепно! — просия Хю Злабрадва и стовари ръка върху рамото ми в опасен за моите кости израз на дружелюбност. — Ще смятам това за обещание.