Выбрать главу

— Глийп — отвърна моят любимец и овеси врат.

— Хайде, хайде — сгълча ме тролът. — Не си го изкарвай на твоя приятел. Той просто се изненада. Не може да го упрекваш, че малко се е уплашил от огъня. Нали?

— Но ако драконът не беше… — започнах бързо.

— Сега вече готов ли си да се отървеш от тоя глупав звяр? — запита Аахз, като се присъедини към групата ни.

— Не си го изкарвай на Глийп — разпалих се аз. — Всъщност той малко се е поуплашил от огъня, и толкоз.

— Това пък откъде ти хрумна? — примигна менторът.

— Глийп! — оповести любимият ми дракон, изстрелвайки език за едно от своите ароматични слизести лизвания. За мое облекчение този път получателят беше Аахз.

— Глаах! — възкликна той, като търкаше лице с опакото на дланта си. — Ще почина!

— Звярът просто ти показва колко ти е благодарен, че си спасил господаря му — разсмя се Дружан.

— Точно така — съгласих се. — Ако не си…

— Забрави го — махна с ръка Аахз. — Никой избягал от кацата, в която се прави вино, не ще танцува върху моя чирак, докато аз съм наблизо.

По изключение знаех за какво говори.

— „Избягал от кацата, в която се прави вино“ — тая си я биваше, Аахз — ухилих се.

— Не, не я биваше — сопна ми се наставникът. — Всъщност досега нищо не го биваше. Защо сме застанали тука да си приказваме?

— Защото първото разиграване вече е факт — подсказа Дружан. — А също, мога да добавя, и първата точка.

Всички погледнахме към нашата врата. Игрището беше застлано с тела, за щастие техни, не наши. Каквото и да се бе случило, ние се бяхме отчели добре. Хора с носилки и треньори се грижеха за падналите и ранените с дълго практикувано умение. Състезателите, които все още се държаха на нозе — както на терена, така и по страничните линии, — танцуваха, прегръщаха се и виреха показалците си нагоре, което според мен беше някакъв религиозен жест към боговете. Злабрадва се бе отпуснал омаломощено до лявата от четирите греди на вратата, а пък Гюс му правеше вятър с крилете си.

— Резултатът — продължи равнодушно тролът — е нула на нула на един… срещу нас. Не е най-хубавото начало, нали?

За миг си помислих, че сме отбелязали ние. Сетне си спомних, че точките се бележат срещу някой отбор. Ето защо 0:0:1 означаваше, че ние изоставаме с една точка.

— Не се тревожете — изръмжа Аахз. — Ще си я върнем, при това с лихвите! Ако те искат да играят грубо, и ние можем. Вярно ли е?

— Съвсем вярно — ухили се Дружан.

— Ъммм… — допълних колебливо.

— Така че хайде да се поразсърдим — продължи моят ментор. — Дружане, доведи тук Гюс и Злабрадва да обсъдим стратегията. Момче, качвай се пак на дракона и този път се опитай да стоиш отгоре, става ли?

Тръгнах да се подчиня, после се обърнах към него:

— М-м-м… Аахз?

— Да, момче.

— Не се изразих особено добре преди една минута, но ти благодаря, загдето ме спаси.

— Казах ти да го забравиш.

— Не, няма — настоях предизвикателно. — Биха могли да те убият, докато ме отърваваше, и просто искам да знаеш, че някой ден ще ти се отплатя. Може и да не съм много смел, когато опира въпрос до мен, ала освен всичко друго аз ти дължа живота си и той е твой винаги, щом ти потрябва.

— Я чакай, Скийв — поправи ме люспестият. — Всички рискове, които поемам, са мои. Разбираш ли? Това включва и рисковете, дето от време на време поемам, за да ти измъквам опашката от огъня. Не ми оплесквай стила, като ме караш да бъда отговорен за два живота.

— Но, Аахз…

— Ако аз съм в беда, а ти имаш възможност, офейкай. Загря ли? Особено в този мач. Всъщност ето… — той порови из кесията на пояса си. — Ето и И-скачача. Нагласен е да те отведе у дома. Пази го и щом се наложи, го използвай. Инак видиш ли някакъв шанс да задигнеш Танда и да се изметеш оттук, реализирай го! Не се тревожи за мен.

— Но…

— Това е заповед, чирако. Ако искаш да я оспорваш, изчакай, докато се върнем на Буна. Междувременно просто го направи! Или се съгласяваш, или те изпращам вкъщи на момента.

Погледите ни се срещнаха за дълго, ала аз отстъпих пръв.

— Добре, Аахз — въздъхнах. — Само че когато се приберем у дома, ще трябва да си поприказваме на тази тема.

— Чудесно — ухили се той и ме потупа по рамото. — Сега обаче яхвай тоя твой глупав дракон и се опитвай да го насочваш в правилната посока. Ще се наложи да отбележим няколко точки.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА:

Ако не можеш да победиш честно, просто победи!

Ю. С. ГРАНТ

Налагаше се да отбележим няколко точки, а за да го сторим, трябваше да овладеем топката.