— Голям Хрупан улавя — викна той и ми намигна.
Онзи с топката не помръдна от мястото си и хората с носилките отново се втурнаха на игрището. От началото на играта редицата състезатели край страничната линия се бе скъсила значително. В случай че не сте забелязали, на полето нещата бяха доста груби.
— Кажи ми, че не съм видял това — поиска Аахз, като дойде до мен.
— Ъ-ъ-ъ… опита на Дружан да вземе топката или как Глийп спря двамата ездачи? — запитах невинно.
— Говоря за това как ти им даде топката — остро ме поправи моят ментор. — Тъкмо драконът свърши работата вместо нас, и ти започваш…
— Наистина ли мислиш, че е свършил добра работа? — прекъснах го нетърпеливо. — Винаги съм казвал, че Глийп има големи заложби.
— Не сменяй темата — изръмжа Аахз. — Всъщност ти…
— Хайде, вие двамата — обади се Гюс. — Играта продължава.
— Трябва да вървя — махнах с длан, като насочих любимеца си по-далеч от моя пръскащ слюнки от яд учител. — Ще разговаряме след мача.
Защитата ни най-накрая се втвърди и ние почнахме да раздаваме страхотни наказания на всеки тупан, който бе достатъчно глупав да се устреми към нашата врата с топка в ръцете. Дори се изхитрихме да отбележим няколко точки, макар че за да го направим, потрябва малко помощ от скийвска магия.
Първата точка, която реализирахме, беше срещу Вегас. Това бе вариант на първоначалното Аахзово предложение за „Разделяй и владей“. Топката беше притежание на вегасци и те се придвижваха по игрището, когато някъде в средата му ние се врязахме в тях. В съответствие с инструкциите ми аз изчаках схватката да стане съвсем напечена и после използвах магия за преобразяване, като промених външния вид на Гюс така, че той заприлича на един от тахойските играчи барабар с шипа на шлема. Понеже беше предупреден от по-рано, промяната изобщо не го стресна. Вместо това гаргойлът взе да танцува наоколо, размахвайки диво ръце.
— Насам! — разкрещя се той. — Свободен съм! Подай насам!
Играчът с топката тичаше отчаяно на зигзаг, а Аахз го следваше по петите. Онзи видя съюзник в удобно за отбелязване на точка положение и му подаде черната топка, без да забавя бяг. Гюс я прегърна и хукна към вратата на Вегас.
— Измама!
Първият вик дойде откъм Дружан, но вегаските състезатели бързо го подеха. Пришпорвани от възмущение, те се хвърлиха върху играчите на Та-хоу, които миг по-рано бяха техни съюзници. Тахойците бяха съвсем разбираемо изненадани, ала реагираха гъвкаво, като се защитиха и същевременно направиха блок на гаргойла.
Вегаският „замък“ бе излязъл напред в полето, когато играта се обърка, но се стегна, щом Гюс се втурна към него. Единственият преследвач, озовал се достатъчно близо, за да влиза в сметката, беше Дружан, а той сякаш възнамеряваше да помете носителя на топката изотзад. В критичния момент обаче нашият мина покрай гаргойла и се блъсна в бранителя. Така Гюс отбеляза точка, без да бъде докоснат.
— Сега е нула на едно на едно! — заликувах аз.
— Преди да си се отдал твърде много на ликуване — посъветва ме Аахз, — по-добре направи нещо за това.
Погледнах натам, накъдето сочеше пръстът му, и разбрах, че по трибуните са започнали сбивания. Изглежда, запалянковците си падаха по измамите не повече от играчите.
За да избягна голямо кръвопролитие, щом Гюс се върна при нас, премахнах маскировката му. За няколко секунди феновете и противниковите отбори проумяха, че са били прецакани. Враждебните действия между съперничещите си фракции моментално се прекратиха. Вместо това те съсредоточиха чувствата си върху нас. Страхотно.
Номерът със смяната на униформата се оказа ефективен, обаче при създаденото повишено внимание у противниците бях съвсем сигурен, че втори път той няма да мине.
Особено горд съм с нашия следващ гол, защото идеята беше моя от начало до край. Аз я измислих и изпълних без помощта или консултацията на своите съотборници. Разбира се, сама по себе си тя причини известни проблеми… но май започнах да избързвам.
Идеята ми хрумна малко след като сопата ми се строши. Бях замахнал по топката, когато един от тахойските състезатели някак намести главата си на пътя й. Отнесоха го край страничната линия, ала аз останах с две парчета от нещо, което някога беше доста добра тояга. Докато очаквахме играта да се поднови, открих, че пак се дивя на големината на нашите противници и ми се ще да бяхме имали по-едри играчи на своя страна. Съобразих — прекалено късно, уви, — че когато се появихме, бих могъл да използвам магии за преобразяване, за да моделирам отбора ни по-едричък. Сега съперниците вече знаеха колко големи, или нека бъда по-точен, колко малки сме ние, така че тоя номер нямаше да свърши работа.