— Нека да обясня това бавничко — казах, като си подбирах грижливо думите. — Причината да се накиснем в този мач е да спасим Танда и да отмъкнем Трофея. След няколко минути ще ги имаме и двете, така че нямаме никакво основание да се оставяме да ни бият още по главите. Разбрано?
— На мен все пак не ми харесва да напускам полето преди края на една битка — изръмжа генералът.
— Защото ще бъде оповестено на всеослушание! — избухнах аз. — Това е игра, а не война!
— За едно и също поле ли приказваме? — запита невинно Дружан.
За късмет не ми се наложи да формулирам отговор и на туй, понеже Куигли избра да пристигне в този миг заедно с носещата се във въздуха спяща Тананда.
— Какви са тия, дето ги разправя реферът: Танда да участва в мача? — осведоми се той.
— Ами истина е — излъгах. — Тя ни е нужна, за да довършим играта. Сега, ако бъдеш толкова добър да я събудиш, ние просто ще…
— Само че Тананда е моя пленница — възрази магьосникът.
— Хайде, Куигли — заспорих. — Никъде няма да я отмъкнем. Тя ще бъде тук на игрището, където ти и всички останали ще можете да я виждате.
— А всички вие можете да скочите в друго измерение веднага щом ви хрумне — изтъкна бившият ловец. — Няма да стане.
Това беше неприятно близо до истината, но ако има нещо, което съм научил от Аахз, то е как да блъфирам с каменно лице.
— Слушай к’во, Куигли — озъбих се аз. — Опитвам се да бъда честен с теб, обаче ми се струва, че ти се възползваш от моето обещание.
— Естествено — кимна магьосникът. — Ала виж какво ще ти кажа. За да разбереш, че съм готин, ще ти дам Танда.
— Чудесно! — ухилих се.
— Ако… и пак повтарям, ако ми дадеш в замяна Аахз.
— Ка-ак? — възкликнах. — А, хубаво. Става. Той и бездруго не е в съзнание.
— Много добре — реагира Куигли. — Ще ми трябват само няколко секунди.
— Това как ще промени нашите планове? — запита Гюс, като ме дръпна настрани.
— Никак — уведомих го през стиснати зъби. — Заминаваме веднага щом можем.
— О, така ли? — зина гаргойлът. — Ами Аахз?
— Разбери, това са неговите заповеди — изръмжах. — Преди да започне мачът, той ме накара да обещая, че ако попадне в беда, няма да излагам на опасност себе си или отбора, опитвайки се да го спасявам.
— И ти смяташ да го зарежеш? — подигравателно каза Гюс. — След всичко, което е направил за теб?
— Гюс, не почвай да се заяждаш с мен! — изкривих лице аз. — Не искам да…
— Здрасти, хубавецо — изчурулика Тананда, присъединявайки се към нашия спор. — Ако не ви създавам прекалено много грижи, може ли някой да ми обясни защо се е събрало туй августейшо сборище, защо стоим по средата на някакво си пасище и какво правят всички тия хора, та са се облещили в нас? И къде отива Куигли с Аахз?
— Няма време — заявих. — Трябва да тръгваме.
— Накъде да тръгваме? — сви вежди тя.
— Обратно на Буна — тросна се гаргойлът. — Наш Скийв е на път да зареже Аахз.
— Той какво? — ахна Тананда.
— Гюс… — предупредих го аз.
— По-кротко, хубавецо. Никъде не мърдам, докато някой не ми осветли ситуацията, така че спокойно би могъл да започнеш веднага.
Щом веднъж започнах, ми трябваше удивително малко време да я вкарам в течение на нещата. Съзнателно пропуснах колкото се може повече подробности, за да не я дразня. Имах си достатъчно проблеми дори без да се карам с Тананда. Изглежда, че успях, тъй като тя слушаше търпеливо и без да се мръщи.
— … и ето защо трябва да се измъкнем оттук, преди играта да се поднови — заключих аз.
— Бабини петнайсетини — рече твърдо девойката.
— Радвам се, че ти… Какво, какво? — запънах изведнъж.
— Казах „бабини петнайсетини“ — повтори тя. — Значи вас, момчета, са ви удряли, мачкали и другояче трепали заради мен, а сега искате да бягаме? Не и аз! Смятам да останем тука и да дадем урок на тия нещастници.
— Ама…
— Не знам дали твоят И-скачач би успял да прехвърли целия отбор, но бас държа, че щом ние не ти сътрудничим, той не може да свърши работа.
— Хубаво му го рече — изхили се Гюс.
— … така че отстъплението се изключва. Сега, ако се боиш да не те наранят, просто ни се дръпни от пътя. Няма да си тръгнем, докато не довършим онуй, дето вие с Аахз сте започнали.
— Добре казано — кимна Злабрадва.
— Пишете ме и мен — вметна гаргойлът.
— Някой ден ще ме утрепеш, сестричке — въздъхна Дружан.
Изхитрих се да стисна носа на Глийп, преди той да успее да добави своя вот към ставащото.
— Всъщност — подхванах изтежко — Аахз винаги ме е предупреждавал колко рисковано е да пътуваш сам през измеренията. А ако ще оставам тук, струва ми се, че най-безопасното място ще бъде да съм заобиколен от моите съотборници.