— Ха така, Скийв! — ухили се Гюс и ме плесна по гърба.
— Значи решено — подчерта Танда. — В такъв случай, хубавецо, какъв е планът?
Някак си усещах, че ще го каже.
— Дайте ми една минута — примолих се. — Само преди секунда замисълът беше просто да се чупим, не помните ли? Нали знаете, тия планове не растат ей тъй по дърветата.
Впуснах се в умозаключения, като обсъждах и отхвърлях идеите още щом ми дойдеха. Не ми отне много време. Не ми идваха чак толкоз много идеи.
Почувствах, че съм зяпнал Дружан. Той въртеше врат, за да гледа по трибуните.
— Ти пък какво правиш? — запитах, раздразнен от явната му липса на загриженост за нашето положение.
— Ммм? Ох, съжалявам, старче — извини се тролът. — Чисто и просто ми стана интересно колко ли деволи има сред тълпата. Доста са.
— Така ли? — удивих се аз, като на свой ред огледах публиката. — Не забелязвам нито един.
— О, маскирани са, разбира се — сви рамене Дружан. — Но ако провериш, можеш да видиш техните аури. При залозите, които са направени за тази проклета игра, няма начин да не дойдат.
Прав беше. Досега бях толкова погълнат от мача, че нито веднъж не си дадох труда да обследвам трибуните. Ала щом се взрях, различих аурите на други демони, разпръснати сред тълпата.
— Много неприятно, че не сме в състояние да им свалим маскировката — промърморих на себе си.
— О-о, това можем да го сторим достатъчно лесно — отговори тролът.
— Можем ли?
— Положително. Деволите винаги използват най-евтините и най-простите маскировки, които успеят да намерят. Знам едно заклинание, което ще им върне нормалния вид твърде бързо.
— Знаеш ли? — държах да се уверя аз. — То способно ли е да покрие целия стадион?
— Е, не за ужасно дълго време — рече Дружан, — но все ще изтрае минута-две. Защо питаш?
— Мисля, че ми дойде една идея — кимнах. — Връщам се ей сега.
— Къде отиваш? — викна след мен тролът, когато тръгнах към страничната линия.
— Да говоря с Грифин — казах рязко, без да ме е еня, че това обяснение всъщност нищо не обяснява.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА:
Не питай за кого бие камбаната…
Когато се чу свирката, онзи с топката се намираше някъде под Глийп. Това нямаше да е много зле, ако не беше фактът, че Дружан вече го бе хвърлил на земята и бе скочил отгоре му, преди моят любимец да се присъедини към мелето. Както казах по-рано, Глийп наистина се беше вживял в духа на играта.
— Слушай — долетя агонизиращ зов откъм трола, — ще имаш ли нещо против?
— Съжалявам! — извиних се и дръпнах назад дракона на по-солидна почва.
— Кажи ми, Скийв — промърмори Гюс, като се хлъзна до мен, — колко време ще ни трябва още, за да се подготвим за голямото изпълнение?
— Всеки момент ще започнем — уверих го. — Защо питаш?
— Опасява се от допълнителните контузии, които двамата с твоя звяр ще нанесете на отбора, докато се бавим — обади се язвително Злабрадва.
— Можеш спокойно да престанеш да се правиш на мастит юнак, Хю — забеляза гаргойлът. — Драконът ще те вземе за хапльо.
— Нима? — заспори Злабрадва, леко запъхтян, защото бе вдъхнал малко от па̀рите на Глийп. — Добре, позволи ми да изтъкна, че в момента, когато ще задействаме основния план, топката не е у нас!
— Щом ни потрябва, Скийв ще я достави — възрази Тананда, като се втурна да ме защити. — Когато имаме нужда от него, той винаги успява. Просто никога по-рано не си го следвал в боя.
— Смятам, мога да засвидетелствам — изръмжа Дружан, куцукайки към нас, — че е по-безопасно да го следваш, отколкото да си пред него.
— Съжалявам за случая, Дружане — трепнах. — Разбираш ли, Глийп…
— Знам, знам — вдигна десница тролът. — „Поуплашил се е от огъня“… не се ли сещаш, че аз пръв ти дадох такова извинение? Той комай чудесно се е възстановил.
— Не ми се ще да ви прекъсвам — прекъсна ни Гюс, — но туй не е ли нашият сигнал?
Проследих погледа му към страничната линия. Там Грифин лудешки размахваше горните си крайници. Щом видя, че е привлякъл вниманието ми, той кръстоса пръстите на двете си ръце, а сетне и самите си ръце над главата. Това беше сигналът.
— Чудесно — оповестих. — Времето за забавления изтече. Съобщенията са получени. Всички ли помнят какво следва да направят?
Отборът кимна като един и по лицата им се разляха нетърпеливи усмивки. Не ми стана ясно на кое толкова се радваха. Ако дадена част от тоя план не сработеше, някои от нас скоро щяха да бъдат покойници.