В сравнение с враждебния стадион стените на моята стая бяха добре дошла промяна.
— Успяхме! — възкликнах аз и се стреснах от силата на гласа си. След врявата на игрището стаята ми изглеждаше невероятно тиха.
— Момче — раздаде се един познат глас, — би ли казал на тоя глупав дракон да ме пусне, преди да съм умрял от дъха му?
— Глийп? — запита моят любимец, като стовари ментора ми в твърде недостолепна купчина.
— Аахз? — примигнах. — Смятах, че си…
— В безсъзнание. Не съвсем. Ти можеш ли да измислиш по-свестен начин да измъкнеш Танда на игрището? Някое време се боях, че няма да се досетиш и ще потърсиш резерва.
— Искаш да кажеш, че през цялото време си се преструвал? — укорих го аз. — Изплаших се до смърт! Виж какво, би могъл да ме предупредиш.
— Както ти ме предупреди за твоя номер с изчезването? — върна ми го той. — И к’во стана с моите заповеди да се прибереш у дома веднага, щом Танда се освободи?
— Твоите заповеди ли? — затрудних се. — Ами…
Чу се меко БАМФ и Гюс и Злабрадва се озоваха в стаята. Гюс бе гушнал генерала като бебе в ръцете си, но и двамата изглеждаха в добро разположение на духа.
— Великолепно! — ликуваше Хю, па изведнъж прегърна гаргойла през врата. — Ако някога ти потрябва резерва…
— Ако някога ти потрябва партньор — поправи го Гюс и на свой ред го прегърна. — Ние с теб бихме могли…
БАМФ!
Дружан и Тананда се появиха, проснати на леглото. И двете й ноздри кървяха, обаче тя примираше от смях. Тролът не можеше да си поеме дъх и бършеше весели сълзи от големите си луноподобни очи.
— Ще ви кажа — изпъшка той, — че това си беше малко късче забавление. Не сме правили такъв блок от двама на един от последното събиране на семейството, когато леля Ахлеле изработи Смукан и…
— Какво стана? — ревнах с все сила.
— Спечелихме! — тържествуваше Гюс. — Един и половина на един и половина на един! Така и няма да разберат откъде им е дошло.
— Тоя мач си е направо за някой сборник с рекорди — съгласи се Танда, бършейки нос.
— Сборник с рекорди? — възмути се Гюс. — Този мач и сам може да запълни цяла книга.
— Аахз, стара кратуно — обади се Дружан, — имаш ли някакво вино?
— Аз знам къде е — махна с ръка Злабрадва и тръгна към каците, които бяхме скрили под тезгяха.
— Чакай! — извика Аахз. — Стой, спри, престани и ПРЕКЪСВАНЕ!!
— Мисля, че иска да привлече вниманието ни — обясни Тананда на групата.
— Ако всички сте приключили напълно — продължи моят ментор, като й хвърли смразяващ поглед, — аз имам един въпрос.
— За какво става дума? — запита зеленокосата с момичешкия си гласец.
— Престани да кървиш на леглото — начумери се Аахз. — Не показва добра класа. Искам да знам дали някой от вас, суперзвездите, се сети да вземе Трофея? Виждате ли, това беше целта на всичкото туй фиаско.
Отборът направи величествен жест към мен. Засмях се и свалих маскировката от статуята.
— Тен-ден! — изчуруликах аз. — Честит рожден ден, Аахз.
— Честит рожден ден!! — повториха останалите.
Люспестият погледна как са се ухилили, сетне към Трофея, сетне отново лицата им.
— Добре де — въздъхна. — Отворете виното.
Одобрителният рев, посрещнал речта му, съперничеше на всичко, раздало се от трибуните този следобед, и отборът се спусна към каците с вино като гъмжило от гладни цвъртящи мишки.
— Е, Аахз — усмихнах се пак, после излевитирах Трофея на земята и се плъзнах долу под гърба на Глийп. — Мисля, че тук историята приключва.
Тъкмо тръгнах към каците, и една тежка длан се стовари върху рамото ми.
— Има още няколко недовършени неща — разтегна думите си менторът от Перв.
— Например? — запитах уплашено.
— Например поканата ти към Маша да отскочи на гости.
— Покана? — повторих аз с немощен гласец.
— Злабрадва ми разказа за случая — направи гримаса Аахз. — Освен това не сме решили онзи дребен въпрос, заради който трябва да отида за малко до Дева.
— До Дева ли? — учудих се. — За какво? Искам да кажа, чудесно, обаче…
— Смятам да си прибера нашите печалби — осведоми ме моят наставник. — Докато бях там, намерих време да внеса няколко скромни залога за мача. Нали знаеш, печалбите не идват току-така.
— Кога ще тръгнем? — кимнах нетърпеливо.
— Не ние — отсече Аахз. — Този път отивам сам. Има нещо у теб и Пазара, което просто не дава добра комбинация.
— Но, Аахз…
— И последно — продължи той, като се ухили широко, — от това приключение остана още една недовършена работа, която ще ти заеме времето. Работа, с която само ти би могъл да се справиш.