Выбрать главу

— Наистина ли? — реагирах гордо. — Каква?

— Ами — рече менторът на път към виното — можеш да започнеш да обмисляш как да извадим този глупав дракон от нашата стая. Прекалено голям е, за да мине през вратата или прозореца.

— Глийп? — каза моят любимец и ме близна по лицето.

И ЦИТАТ ЦИТАТА ГОНИ…

… както пише Цицерон — би казал Асприн — в своите „Понтийски елегии“.

Откакто дадох обяснителни бележки към цитатите в предишните две книги от тази поредица, идеята за нови обяснения като дамоклев меч виси над мене „със страшна сила“ (вж. Дамокъл, Събрани съчинения, т.4, ИК „Дионисий и приятели“). Но тъй като, както твърди Библията, само с цитати не се живее, се наложи, преди да се занимая с тях, да преведа и „Митично подвеждане“. Утешението ми е, че който вади цитат, от цитат умира, или с други думи, че и г-н Асприн няма да се измъкне съвсем безнаказано.

Освен това, „за да не съм единственият изигран“ (О. Бендер и М. Паниковски), оставих за теб, читателю, коментарите на два от цитатите. От друга страна пък, спазвайки свещения закон на соцреализма, че читателят винаги има право, давам честна Аахзовска дума да се отплатя по достойнство на онзи, който ми съобщи първоизточниците.

Иначе ти заблазявам, че тепърва ще четеш тази книга.

КЪНЧО КОЖУХАРОВ,

преводач по милост Божия

(според св. Августин Блажени13)

ГЛАВА ПЪРВА:

Дракони и демони, и крале… Боже мой!

СТРАХЛИВИЯТ БУНАК

Вярно е, че главният герой на тази книга — Скийв от Буна, току подхвърли нещо за собствената си боязливост, но като се има предвид, че учителят му е демон, домашният любимец — дракон, а той самият — кралски магьосник, става ясно, че поне от дракони, демони и крале окото му не мига.

ГЛАВА ВТОРА:

Когато се съберат стари приятели, всичко друго губи значение.

ВОЙНАТА, ГЛАДЪТ, ЧУМАТА И СМЪРТТА

При такива автори няма как да не се съгласим с втората част на цитата, но не мога да не отбележа, че именно тяхното присъствие прави първата да изглежда съвсем иронична.

ГЛАВА ТРЕТА:

Това е много странно — когато аз пазарувам, нямам никакви проблеми с обслужването.

К. КОНГ

В житейските принципи на гигантската маймуна Кинг Конг от едноименните филми пазаруването е отживелица от класовите общества — тя направо взима онова, което й се харесва, така че от тази гледна точка действително няма проблеми с обслужването.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА:

„Странен“ е относително, а не абсолютно понятие.

Барон ФРАНК Н. ЩАПАЙ НАТАТЪК

Професор Франкенщайн — героят от романа на Мери Шели и от многобройните му екранизации — създава или по-скоро сглобява потресаващо силен, злобен и целеустремен човек, чийто характер и външен вид (пресътворени най-добре от британския актьор Борис Карлов) изглеждат странни не само в относителния, но и в абсолютния смисъл на това понятие.

ГЛАВА ПЕТА:

Нищо не е невъзможно. Със съответната подготовка и планиране може да се постигне всичко.

ПОНСЕ ДЕ ЛЕОН

Испанският изследовател Хуан Понсе де Леон (1460–1521), прочул се с откриването на Флорида, претърпял пълен провал (въпреки добрата подготовка и планиране) при опитите си да намери злато в Пуерто Рико, както и чудодейния извор на младостта, за който научил от индианците на остров Бимини.

ГЛАВА ШЕСТА:

Ту го виждаш, ту го не виждаш.

X. ШЕДОУСПОУН

В случая героят от направения по поредица комикси филм „Сянката“ Шедоуспоун (Пръкнат от сянката) не се опитва да ни пробутва вариант на „тука има, тука нема“, а по-скоро дава израз на факта, че му стига съвсем малко неосветено петно, за да стане напълно невидим. Единственият проблем е, че, кой знае защо (вероятно Асприн), говори за себе си в трето лице.

ГЛАВА СЕДМА:

Приятел в нужда е досада.

ФАФЪРД

Сивия мишелов и Фафърд — двамата велики фехтовачи от редица произведения на Фриц Лейбър и Хари Ото Фишер — са олицетворение на преданото приятелство и с готовност биха дали живота си един за друг.

ГЛАВА ОСМА:

И още веднъж в пробива…

ЗАРНА, ЧОВЕКА СНАРЯД

Това би следвало да е жизненото кредо на Човека снаряд от едноименните комикси, който обаче се отличава не толкова с разрушителна мощ, колкото с необичайния си за хуманоид начин на придвижване.

ГЛАВА ДЕВЕТА:
вернуться

13

Тук се получава малко нещо от принципа на матрьошката — тоест бележка в бележките. Свети Августин Блажени (354–430) е застъпвал фаталистическото схващане за божественото предопределение. Б.ред.