Непривичният стил на пиене означаваше, че в крайна сметка правех по-големи глътки, отколкото обичайно, но тук нямаше нищо лошо, понеже винцето бе леко и ароматно. За нещастие излезе, че в добавка то е много по-силно от всичко, което бях вкусвал по-рано. След като едва не забих и двама ни в едно доста масивно дърво, Тананда реши да се прехвърлим в друго пространство. Като бележка под линия към това приключение, питието оказа два странични ефекта: първо, нападна ме колосално главоболие и, второ, започна ужасно да ми се гади. Второто се дължеше на факта, че Танда злобарски ми обясни как приготвят виното на Авис. И до днес не мога да чуя името му, без да получа видение, че летя, и смътно усещане за въздушна болест. Ако ме питате, щом дойде до оценяване на измеренията по десетточковата скала, Авис винаги ще има две точки.
Друг твърде съмнителен свят, където прекарахме значително време, бе Гастропо. Продължителността на престоя ни там нямаше нищо общо с онова, което дирехме. След относително малко спирания Тананда сметна, че измерението не може да предложи стока, която да е достатъчно качествена за подарък на Аахз. Това, дето ни забави, беше нашата маскировка.
Нека преди да бъдат охулени моите (признавам си) ограничени способности, да поясня, че частта, свързана с физическата ни форма, бе лесна. Както казах наскоро, ставам все по-добър в магиите за преобразяване. Забави ни всъщност маниерът на придвижване. След като на Авис подхвръквахме от дърво на дърво, аз вече си въобразявах, че умея да се добера от пункт А до пункт Б по всеки възможен начин. Е, както ме беше предупредил Аахз, измеренията са един безкраен източник на изненади. Гастропите бяха охлюви — големи, но въпреки това охлюви. Спирални раковини, очи на рогца… всички подробности. С тях можех да се справя. Нещото, към което не успях да привикна, бе да се премествам инч по инч заедно с останалите пешеходци — извинете ме, {i}стомахо{/i}ходци4.
— Танда — изръмжах полугласно, — докога ще стоим в туй ужасно измерение?
— Отпусни се, хубавецо — напевно рече тя и с лекота се плъзна още два-три сантиметра напред. — Порадвай се на пейзажа.
— На това точно парче от пейзажа се радвам от половин ден — оплаках се. — Толкова му се радвам, че го запомних наизуст.
— Не преувеличавай — сгълча ме моят гид. — Сутринта бяхме от другата страна на онова дърво.
Притворих очи и преглътнах първите си няколко отговора на нейната поправка.
— Докога? — повторих.
— Мисля, че можем да потеглим, след като свием зад онзи ъгъл.
— Ама онзи ъгъл е на цели двадесет и пет фута! — възразих аз.
— Точно така — потвърди тя. — Надявам се, че към залез ще пристигнем там.
— А не може ли просто да отидем с нормална скорост?
— Няма начин; ще ни забележат.
— Кой?
— Който… Ами например твоята обожателка.
— Моята какво? — сепнах се.
И наистина заедно с нас героично пухтеше един гастроп. Щом усети, че го гледам, той започна да размахва рогцата си с бавни, но ентусиазирани движения.
— Преследва те от около час — уточни Тананда. — Именно затова бързах.
— Е, значи туй решава въпроса — заявих аз и потеглих с нормална скорост. — Хайде, Танда, махаме се от този свят.
Когато вече свивах зад ъгъла, следван по петите от своя гид, откъм гастропите се разнесоха уплашени писъци.
— Какво ти става? — остро запита зеленокосата. — Можехме…
— Измъкни ни оттук — веднага! — заповядах.
— Но…
— Абе, не помниш ли как се сдобих с моя дракон? — лавнах й. — Ако позволя на някакъв си там влюбчив охлюв да ме последва у дома, Аахз ще се откаже от мен като чирак. Сега смяташ ли да ни измъкнеш от Гастропо, или да използвам И-скачача и да си отида вкъщи?
— Не си изправяй гърба — успокои ме госпожицата, като започна своя ритуал за смяна на измеренията. — Във всеки случай нямаше защо да се тревожиш: ние търсим карго, а не S-карго5.
Озовахме се в нов свят, преди да успея да поискам обяснение защо се кикоти. И така потръгна — едно измерение след друго, докато най-накрая се отказах да предвиждам непредвидимото и кандисах да се оправям с константите. Но дори това излезе връткава работа. Преди всичко възникнаха някои неочаквани проблеми с моята спътничка. По-рано никога не го бях забелязал, ала тя се оказа много суетна. Не й беше достатъчно да изглежда като някакъв местен жител — желаеше да изглежда като привлекателен местен жител.
4
Охлювите са представители на клас Gastropoda (от gastro — стомах, и pod — който има определен брой или вид крака), така че латинското им название отразява тъкмо техния особен начин на придвижване. — Б.пр.
5
За разлика от Скийв Тананда очевидно е била и във Франция, защото с лекота прави каламбур от escargot (произнася се ескарго), което на френски означава охлюв (годен за ядене), и cargo — товар, обикновено корабен. — Б.пр.