Ани вкара стола в килера. Вратата към мазето беше отворена. Стъпалата бяха осветени от мъждукаща крушка. Лъхна го миризма на застояла вода. Пол си помисли, че долу е пълно с паяци, мишки и плъхове.
— О, без мен — каза той.
Ани нетърпеливо го изгледа и писателят осъзна, че след убийството на полицая, тя беше почти нормална. Върху лицето й бе изписана решителност, приличаше на домакиня, която приготовлява тържествена вечеря.
— Ще слезеш долу — нетърпеливо го подкани тя. — Разполагаш с пет секунди да решиш дали да те сваля на гръб, или да те хвърля.
— На гръб — моментално отвърна Пол.
— Мъдро решение — тя се обърна и Пол обгърна с ръце шията й. — Не се опитвай да ме удушиш, Пол. Изкарала съм курс по карате. Ще те хвърля на пода и ще си счупиш гръбнака.
Метна го с лекота на гърба си. Краката му увиснаха. Вече не бяха в шини, но изглеждаха изкривени и уродливи, като че принадлежаха на някакво чудовище от цирка. Левият му крак с раздробеното коляно беше цели пет сантиметра по-къс от десния. Пол бе опитал да стои на един крак, но след това болката не спираше с часове, дори таблетките не можеха да я успокоят.
Докато слизаха надолу, Пол усети вонята на влага и гнили зеленчуци. Стълбите се осветяваха от три голи крушки. От тавана висяха прогнили паяжини. Каменните стени бяха небрежно издялани и повече приличаха на детска рисунка. Лъхна го неприятна хладина.
Никога не се бе доближавал до тялото на Ани, както сега, когато го носеше на гърба си по стъпалата. Изпита неприятно чувство, Ани миришеше на пот — всъщност Пол харесваше миризмата на прясната пот, защото му напомняше за усилена работа — но тя вонеше отвратително, като непрани чаршафи със засъхнала върху тях сперма. Освен това се усещаше миризмата на мръсотия. Навярно Ани забравяше да се къпе, както забравяше да смени датата на календара. Едното й ухо бе запушено от кафеникава ушна кал и Пол се питаше как изобщо чува нещо.
До каменната стена беше поставен дюшек — ето какво бе влачила след себе си. До него имаше сгъваема масичка, върху която стояха консерви и бутилки.
Ани спря до дюшека, обърна се и приклекна.
— Слизай, Пол.
Той свали ръце от шията й, внимателно се отпусна върху дюшека и уплашено я изгледа, когато посегна към чантичката си.
— Не — изкрещя Пол, защото под мъжделивата светлина забеляза проблясването на спринцовката.
17
— Не бой се — Ани постави спринцовката на масичката. — Това е скополамин — препарат, съдържащ морфин. Имаш късмет, че се намира сред запасите ми, защото вече ти казах как ни дебнат в болничните аптеки. Оставям ти го, защото тук е много влажно и вероятно ще изпиташ страхотни болки в краката.
— Чакай малко. Веднага се връщам — тя му намигна, сякаш бе неин съучастник. — Виждаш ли каква работа ми създаде като хвърли пепелника?
Качи се по стъпалата и след малко се върна с възглавници и одеяла. Подреди възглавниците зад него за да седи по-удобно, но дори през тях Пол усети как го прониза хлад.
Върху сгъваемата масичка имаше три бутилки „Пепси“. Ани отвори двете с отварачката, която носеше заедно с ключовете на колана си и му подаде едното шише. Надигна своята бутилка и на един дъх изпи половината, после деликатно се уригна.
— Трябва да поговорим, Пол. Или по-точно, аз ще говоря, а ти ще слушаш.
— Ани, когато ти казах, че си откачена…
— Шт-шт-шт. Нито дума повече. Може би по-късно ще поговорим по този въпрос. Мисли си, каквото искаш — нали си Мистър Умник, който си изкарва прехраната с мислене. Не съм направила нищо особено, само дето те измъкнах от катастрофиралата ти кола, преди да умреш от премръзване; поставих в шини бедните ти счупени крака; давах ти лекарство, за да облекча болката ти; грижих се за тебе, накарах те да унищожиш отвратителната книга, която бе написал и те принудих да сътвориш най-великото си произведение. Ако откачените хора постъпват по този начин, спокойно можеш да ме заведеш в лудницата.
„О, Ани, отдавна би трябвало да си там“ — помисли си Пол, не успя да се въздържи и се сопна:
— Освен това отряза шибания ми крак.
Ани му завъртя силен шамар.
— Да не си посмял да повториш мръсната дума. За разлика от тебе, аз съм добре възпитана. Благодари на Бога, че не отрязах члена ти, въпреки че мислех да го направя.
Пол я изгледа и потръпна от ужас.
— Знаех, че ще го направиш, Ани — тихо промълви той. Очите й се разшириха и за миг изглеждате едновременно изненадана и гузна — Палавата Ани, вместо Гадната Ани.