— Слушай внимателно, Пол. Всичко ще бъде наред, ако до довечера не потърсят младежа. След няколко часа ще настъпи пълен мрак. Но ако полицията се появи преди това…
Тя извади от чантичката пистолета на полицая. Бледата светлина на крушката осветяваше зигзагообразната следа върху дулото, причинена от острието на косачката.
— Ако някой дойде преди това, ще го застрелям, ще застрелям теб и после ще се самоубия.
18
Съобщи му още, че щом се стъмни, ще закара полицейската кола в убежището си и ще я скрие в бараката. Наистина, съществуваше опасност да я забележат, докато пътува по шосето, но рискът си заслужаваше. Планинските пътища бяха безлюдни, защото по склоновете вече не пасяха стада. Някои от тях бяха преградени с врати, но тя и Ралф бяха получили ключовете при покупката на къщата. „Прекрасни добросъседски отношения“ — похвали се Ани, но изречени от нея, думите придобиха ново значение: подозрение, презрение, горчива ирония.
— Бих те взела със себе си за по-сигурно, но няма как да те върна. Ще взема мотоциклета на Ралф и вероятно ще си строша главата.
Разсмя се весело, за да покаже, че се шегува, но На Пол съвсем не му беше до смях.
— Какво ще стане с мен, ако се пребиеш?
— Ще се справиш, Пол — спокойно изрече тя. — Господи, какъв лигльо си!
Ани отиде до прозорчето на мазето и погледна навън, за да разбере дали се е стъмнило.
Пол я наблюдаваше намръщено. Ако падне от мотоциклета по стръмните планински пътища, той ще умре като куче и ще нахрани плъховете, които още отсега наблюдаваха двуногите същества, окупирали царството им. Ани бе поставила солидна ключалка на вратата на килера, а капакът на избата беше затворен с лост, дебел колкото ръката му. Прозорците на мазето представляваха тесни процепи — едва ли би успял да избяга през тях, дори да бе в отлична форма. Навярно можеше да счупи стъклото и да вика за помощ, докато пукне от глад, но подобна идея не беше особено успокоителна.
Болката прониза краката му, тялото му жадуваше за „Новрил“ — сигурен бе, че се е превърнал в наркоман.
Ани се върна до масичката и взе третата бутилка „Пепси“.
— Преди да тръгна, ще ти донеса още няколко, но сега имам нужда от нещо сладко. Нали нямаш нищо против?
— Абсолютно нищо.
Ани отвъртя капачката и жадно отпи от бутилката, бълбукането на течността му напомни стара песен на Роджър Милър.
— Ще го сложа в колата и ще го закарам в убежището си — продължи Ани. — Ще прибера всичките, му вещи, ще прибера колата в бараката и ще заровя него и… остатъците от него… в гората.
Пол мълчеше и си мислеше за кучето, което никога вече няма да лае, защото беше мъртво. Хрумна му още една поговорка, популярна сред жителите на западния склон: „Мъртвите крави не лаят.“
— Имам специална верига за преграждане на алеята — говореше Ани. — Ще я поставя, въпреки че вероятно ще предизвика подозрение. Но полицаите няма да могат да стигнат до къщата и да чуят виковете ти. Мислех да ти запуша устата, но се страхувам да не се задушиш, защото взимаш лекарства, които затрудняват дишането. Освен това има опасност да повърнеш или да ти се запушат синусите от влагата. Ако те се запушат и не можеш да дишаш през устата… — Ани извърна очи. Отново бе откачила. Мълчеше като пън, главата й бе празна както първата бутилка „Пепси“, която бе изпила. Пол отново си спомни песента на Роджър Милър и се засмя. Ани сякаш не го чу.
Сетне полека-лека тя започна да идва на себе си. Погледна към Пол и премигна, след което продължи да говори, сякаш събираше мислите си.
— На около трийсет и пет мили от тук се намира градче на име Стиймбоут хевън6 — много смешно название, нали? През тази седмица там ще се състои ежегодният панаир. Ще оставя на оградата бележка, в която ще пиша, че отивам да разгледам изложбата на керамични фигурки в Стиймбоут хевън и ще пренощувам там. Ако някой се заинтересува къде съм отседнала и провери в регистрите на хотелите, ще кажа, че съм била уморена, отбила съм се край пътя и съм заспала в колата.
Пол беше зашеметен от хитростта й. Изведнъж му хрумна, че Ани правеше точно това, което той не бе успял да стори: играеше на „Можеш ли?“ в истинския живот. „Ето защо тя не пише книги — просто няма нужда.“
— Ще се върна, колкото е възможно по-скоро, защото полицията ще се появи тук. — Ани не изглеждаше ни най-малко разтревожена, въпреки че според Пол отдавна бе разбрала, че наближаваше краят на играта. — Навярно няма да дойдат тази нощ, но положително ще започнат да душат наоколо, когато разберат, че колегата им е изчезнал. Ще проследят маршрута му и ще се опитат да разберат къде е спирал. Какво мислиш, Пол?