Ани запали клечка кибрит и му я подаде. С голямо усилие Пол успя да се наведе и да пусне клечката върху ръкописа. Вече нищо нямаше значение, нищо не го вълнуваше.
Усети как тя го смушка. С мъка отвори очи.
— Огънят угасна — тя запали нова клечка и му я подаде. Пол отново се наведе (болката в краката му се пробуди) и поднесе запалената клечка към купчинката изписани страници. Този път пламъците обхванаха ръкописа.
Пол се облегна назад със затворени очи. Чуваше пращенето на огъня, усещаше силната топлина.
— Боже мой! — изплашено изкрещя тя.
Писателят отвори очи и видя как парченца обгоряла хартия се разхвърчаха из стаята, понесени от топлия въздух.
Пристъпвайки тежко, Ани излезе от стаята. Пол че водата от крановете в банята шурти в кофата. С безразличие наблюдаваше как почернял лист от ръкописа прелетя през стаята и попадна върху тюленото перде. Появи се искрица — Пол тъкмо се питаше дали ще стане пожар — която проблесна, после угасна оставяйки след себе си дупчица, като че завесата бе прогорена от цигара. Пепелта обсипа леглото и ръцете му, но изобщо не му пукаше.
Ани се върна и обхвана с поглед цялата стая, като се опитваше да проследи движението на всеки обгорял лист. Пламъците подскачаха и облизваха ръба на скарата.
— Боже мой! — повтори тя. Държеше кофата и се оглеждаше, като се опитваше да прецени къде да излее водата и дали изобщо да я излива. Треперещите й устни бяха олигавени. Пол продължи да я наблюдава: езикът й се стрелна навън и отново ги овлажни.
— Боже мой! Боже мой! — непрекъснато повтаряше тя. Изглежда, че това бе единственото, което й идваше наум.
За миг Пол забрави болката, която го стискаше като менгеме — значи така изглеждаше Ани Уилкс, когато бе изплашена. След време щеше да обикне това изражение.
Нова страница полетя нагоре, по краищата й все още пълзяха синкави пламъчета. Ани най-сетне направи решителната стъпка. Изстена още веднъж: „Боже мой!“ и внимателно изля водата в скарата. Дочу е страхотно съскане, издигна се облак пара, разнесе се отвратителна миризма на влажна овъглена хартия.
Когато тя излезе, Пол се изправи на лакти и за последен път огледа стаята. Втренчи се в скарата и съзря нещо, което приличаше на обгорен дънер, плуващ сред кално езеро.
След малко Ани се върна. Невероятно бе, но са тананикаше.
Помогна му да седне и натика таблетките в устата му.
Пол ги изгълта, отпусна се в леглото и си помисли: „Ще я убия, ще я убия!“
20
— Яж — гласът й прозвуча някъде отдалеч: усети пареща болка. Отвори очи и видя, че Ани седи до него — всъщност за първи път се озоваваше лице срещу лице с нея. Замъгленото му съзнание регистрира без капчица изненада, че за пръв път от незапомнени времена той също бе седнал.
„Хич не ми пука“ — помисли си Пол и отново затвори очи. Приливът бе покрил подпорите. Най-сетне бе дошъл, но следващия път може би нямаше да се върне…
— Яж — повтори Ани и той отново усети болка в лявата част на главата си, която го накара да изстене и да се отдръпне.
— Яж, Пол! Събуди се и яж, иначе…
О-о-х! Тя щипеше ухото му.
С мъка отвори очи, сякаш клепачите му бяха притиснати от циментови блокове. Лъжицата моментално се озова в устата му и изля топла супа в гърлото му. Преглътна я, за да не се задави.
Изневиделица — най-забележителният реванш, на който коментаторът е би свидетел, дами и господа — на предна позиция излезе „Гладен съм“. Сякаш първите глътки бяха пробудили стомаха на Пол от хипнотичен транс. Ани едва смогваше да поднася лъжицата към устата му; той шумно сърбаше супата, която изостряше апетита му вместо да го засити.
Смътно си спомняше, че тя бе изнесла зловещата, димяща скара. После бе вкарала някакъв предмет, подобен на количка за пазаруване, или поне така се стори на Пол, който потъваше в забравата, причинена от наркотика. Не бе изпитал нито изненада, нито учудване: та нали гостуваше на Ани Уилкс. Скари, колички за пазаруване; може би утре ще го изненада с таксов апарат за паркиране или с ядрена бойна глава? Щом живее в лудница, трябва да бъде подготвен за всякакви смехории.
Беше се унесъл и едва по-късно осъзна, че количката за пазаруване всъщност е сгъваем инвалиден стол. Той седеше в него, шинираните му крака стърчаха напред, усещаше силни болки в таза, който му се стори подут.
„Сложила ме е в него, докато съм бил в безсъзнание — помисли си той. — Как е успяла да повдигне напълно отпуснатото ми тяло? Господи, колко е силна!“
— Готово! — възкликна Ани. — Доволна съм, че изяде супата. Вярвам, че ще оздравееш. Уви, не твърдя, че ще станеш „чисто нов“, но се надявам, че вече няма да се случи нищо непредвидено. Сега ще сменя мръсните ти завивки, после ще те преоблека и накрая, ако не те боли много и изпитваш още глад, ще ти дам препечен хляб.