Гмурна се в облака, отпусна се в прегръдката сякаш отдалеч дочу собствените си писъци и усети миризмата на обгорената си плът.
Миг, преди да изпадне в безсъзнание, Пол си помисли: „Богиньо! Ще те убия! Ще те убия!“
Сетне светът изчезна.
III
ПОЛ
„Няма смисъл. От половин час се опитвам да заспя, но не мога. Работата ми действа като упойка — единствено тя ми доставя удоволствие. Днес следобед прочетох написаното… не е лошо. Струва ми се достатъчно ясно. Зная, че е така, защото мислено запълвам подробностите, които читателят не знае. Сигурно ще ви се сторя суетен… Но всъщност ми прилича на някаква магия… Разберете, че не мога да живея в настоящето — бих полудял, ако ми се наложи да живея в настоящето.“
1
— О, благословени Боже — изстена Ян и неволно направи крачка напред. Джофри го спря, като го хвана за ръката. Монотонното биене на барабаните отекваше в главата му като спомен от кошмарен сън. наоколо жужаха пчели, но нито една не кацаше наблизо; те прелитаха покрай двамата приятели и ка о привлечени с магни се рояха на…
2
Пол вдигна машината и я разтърси — метално парченце изпадна върху дъската, която му служеше вместо бюро. Погледна го и не можа да повярва на очите си — беше чукчето с буквата „т“.
„Ще се оплача в дирекцията и ще поискам нова машина — помисли си той. — Зная, че Ани има пари. Може би ги е скътала в буркани от компот и ги е заровила под обора или ги е натъпкала в цепнатините на стените в планинското си убежище… но съм сигурен, че е доста състоятелна. Боже мой, как можа да изпадне втората най-често срещана буква в английския език…“
Разбира се, че няма да помоли Ани за нова машина. Едно време имаше човек, който поне би си направил устата, човек, който изпитваше много по-голяма болка, човек, който нямаше никаква опора нито дори тази тъпа книга. Ранен или не, онзи човек бе имал смелостта да се опълчи срещу Ани Уилкс.
Но онзи човек имаше две предимства пред сегашния Пол Шелдън: притежаваше два крака и два палеца на ръцете.
Пол се замисли за миг, препрочете последния ред като мислено попълваше липсващите букви, сетне продължи да пише.
По-добре да не я моли за нищо.
По-добре да не я предизвиква.
Навън жужаха пчели.
Беше първият ден на лятото.
3
— … полянката.
— Остави ме на мира — озъби се Ян и замахна с юмрук към Джофри. Опулените му очи блестяха лудешки, лицето му беше зачервено. Той сякаш не съзнаваше кой му пречи да отиде при любимата си съпруга. Джофри беше абсолютно сигурен, че гледката, разкрила се пред очите им, когато Езекия отдръпна клоните, заплашваше да подлуди приятеля му. Ян все още се държеше, но беше на косъм от безумието. Ако се случеше най-лошото, Джофри трябваше да отведе със себе си Мизъри.
— Ян…
— Пусни ме ти казвам! — Ян яростно се отдръпна назад и Езекия уплашено изстена:
— Не, господарю! Ако ядосаме пчелите, те ше ужилят госпожата.
Ян сякаш не го чу. Втренчи в приятеля си безумен поглед, замахна и го удари в лицето, В главата на Джофри закръжиха тъмни звезди.
Въпреки това успя да забележи, че Езекия се отви да замахне със смъртоносната „гоша“ — напълнена с пясък торба, която бурките използват вместо оръжие. Той изсъска: