— По дяволите! Това сте вие!
Цялото внимание на Пол беше съсредоточено върху полицая и той прекалено късно се сети за съществуването на Ани. Когато я видя, изпита суеверен ужас — беше се превърнала в богиня, в създание, което бе полужена, полукосачка, в някакъв отвратителен кентавър. Бейзболната й шапка беше паднала, лицето й бе изкривено в грозна гримаса. Държеше дървен кръст, който допреди малко стоеше над гроба на едно от кучетата й, което бе спряло да лае.
Кучето беше умряло през зимата; когато през пролетта земята се размръзна, Пол наблюдаваше през прозореца (понякога бе обзет от страхопочитание, а друг път — от безумно веселие) как Ани изкопа гроб и довлече полуразложилото се куче иззад хамбара. Бе го привързала към джипа си с верига (Пол се обзаложи със себе си, че животното ще се разкъса на две, преди тя да го пусне в гроба, но този път загуби баса), довлече го до дупката и го хвърли вътре, след което методично нахвърля обратно пръстта. Работата й отне доста време, настъпи нощ. Пол видя как тя забучи кръста и прочете молитва под лунната светлина.
Сега Ани бе измъкнала кръста и го насочваше като копие право в гърба на младежа.
— Зад тебе е, внимавай! — извика Пол, съзнавайки, че е закъснял с предупреждението.
Ани пронизително изкрещя и заби „оръжието“ си в гърба на полицая. Той изстена, приведе се и бавно тръгна напред. Приличаше на човек, който има газове или се опитва да изхвърли бъбречен камък. Когато наближи прозореца със счупеното стъкло, откъдето надничаше бледото лице на Пол, кръстът се наклони. Ченгето посегна назад с двете си ръце, сякаш се опитваше да се почеше.
Ани бе слязла от косачката и стоеше неподвижно, притиснала ръце към гърдите си. Сетне се стресна, втурна се напред и сграбчи кръста. Младежът се обърна към нея, докато се опитваше да извади пистолета си. Ани заби кръста в корема му. Той отново изстена, падна на колене и притисна с ръце стомаха си. Когато се прекатури, Пол видя дупката в кафявата му униформена риза, където бе попаднал първият удар.
Ани отново измъкна кръста и го забоде между лопатките му. Приличаше на жена, която се опитва да убие вампир. Първите два удара вероятно не бяха наранили сериозно полицая, но сега подпората на кръста се забоде дълбоко в гърба му и го повали.
— На ти! — изкрещя Ани и измъкна „копието“ си. — Е, харесва ли ти, стари мръснико?
— Спри! — извика Пол.
За миг тя го погледна с блестящите си като монети очи, разрошената й коса се развяваше около лицето й, усмихваше се като лунатик, който в момента бе без задръжки. После отклони погледа си към младия полицай.
— На ти! — и отново заби кръста в гърба му. И в бедрото му, във врата му, между краката му. Отвесната подпора се пречупи.
— На ти! — промърмори спокойно Ани и тръгна в посоката, откъдето беше дошла. Когато мина под прозореца на Пол, захвърли вече ненужния й окървавен кръст.
14
Пол хвана колелата на стола и трескаво заобмисля накъде да се отправи — може би към кухнята, за да вземе нож? Нямаше намерение да убива Ани, а да предотврати отмъщението й, като си пререже вените. Не знаеше дали това е било първоначалното му намерение, но идеята изглеждаше прекрасна. Време бе да напусне сцената — беше му писнало да го режат къс по къс.
Сетне видя нещо, което го накара да замръзне на мястото си.
Полицаят още беше жив.
Той вдигна глава. Слънчевите му очила бяха паднали, Пол видя очите му и забеляза, че наистина бе много млад и уплашен. Лицето му беше обляно в кръв. Младежът успя да се изправи на колене с помощта на ръцете си, падна, отново стана и запълзя към колата си. Беше изминал половината разстояние, когато се олюля и падна по гръб. За миг остана на земята, краката му бяха свити, изглеждаше безпомощен като преобърната по гръб костенурка. Претъркаля се бавно и отново с мъка започна да се изправя.
Униформата му беше напоена с кръв. Все пак успя да се добере до алеята.
Внезапно шумът на косачката прозвуча някъде отблизо.
Пол изкрещя:
— Пази се, идва!
Младежът се обърна, върху измъченото му лице се изписа страх и той повторно посегна към пистолета и успя да го сграбчи. В този миг се появи Ани, яхнала косачката.
— Застреляй я! — изрева Пол, но полицаят изпусна пистолета. Протегна ръка да го вземе, Ани направи завой и премаза ръката му. От прореза за окосената трева избликна фонтан от кръв. Младежът изкрещя. Дочу се метален звук, когато въртящото се острие на косачката засегна пистолета. Ани влезе в страничната алея, за да направи обратен завой и за миг погледът й спря на Пол, сякаш искаше да каже: „Първо ще ликвидирам полицая, след това и тебе.“