Йона мълчи известно време и продължава:
— Така е, сестро кобилке. .. Няма го Кузма Йонич… Отиде си… Взе, че се гътна нахалост… Сегинка, да речем, ти си имаш жребче и на туй жребче си му родна майка… И току, да речем, това жребче умре… Нали ще ти е мъчно?
Конят дъвче, слуша и дъха върху ръцете на своя стопанин…
Йона се увлича и му разказва всичко…
1886