Ъруин Шоу
Младите лъвове
На моята съпруга
Глава първа
Сгушено сред заснежените възвишения на Тирол, селото блестеше в белезникавия полумрак с празничните светлинки на електрическата железница като коледна витрина. По засипаните със сняг улици гиздаво облечени хора — местни жители и туристи — си разменяха приветливи усмивки, а белите и канеленокафяви фасади на къщите бяха украсени с гирлянди зеленина в чест на новата 1938 година, която пораждаше толкова много надежди.
Заслушана в скърцането на плътния сняг под скиорските си обуща, Маргарет Фримантл се изкачваше бавно нагоре по хълма. Белезникавият здрач и детските песни, които долитаха откъм селото под нея, предизвикваха неволна усмивка по устните й. Тая сутрин, когато напускаше Виена, валеше дъжд и както бива винаги в големите градове в такива дни, хората вървяха забързани, с унил и потиснат вид. Тук обаче, в ограденото от високи хълмове село с ясно небе и хубав сняг, царуваше някакво непринудено и бодро веселие, което й се струваше като нещо създадено специално за нея, защото беше млада, хубава и се намираше на почивка.
Обхваната от приятна умора, тя влачеше отпуснато крака, риейки по пътя си ивички сняг. Двете чашки вишновка, които бе изпила след пързалянето тоя следобед, още пареха гърлото й, разливайки се на горещи струйки към раменете и ръцете й под пуловерите.
долитаха детските гласове, високи и ясни в чистия рядък въздух.
тихо си запя Маргарет. Тя се радваше не само на хубавата мелодия на тая нежна песничка, но и на собствената си дързост да пее на немски — език, който познаваше толкова слабо.
Маргарет беше висока стройна девойка с деликатно лице и зелени очи, а горната част на носа й беше осеяна с „типично американски лунички“ — както твърдеше Джоузеф. При мисълта, че Джоузеф ще пристигне с първия влак на другата сутрин, тя неволно се усмихна.
Пред входа на хотела момичето се спря и хвърли прощален поглед към величествените високи планини и примигващите светлинки. После вдъхна жално свежия вечерен въздух, отвори вратата и влезе.
Холът на малкия хотел, украсен с див чемшир и клонки яркозелени листа, беше изпълнен със силния и сладък дъх на вкусни печени неща. Простата стая бе обзаведена с тежки дъбови мебели, тапицирани с кожа, и блестеше от оная ослепителна чистота, която се среща толкова често в планинските села, че става характерна принадлежност на всяко жилище, както самите маси и столове.
През хола току-що минаваше фрау Лангерман, която с напрегнато изражение на кръглото си тъмночервено лице носеше предпазливо огромна кристална купа за пунш. Като видя Маргарет, Лангерман се спря, усмихна се широко и сложи купата на масата.
— Добър вечер — каза тя на немски с типичния си мек акцент. — Как мина разходката?
— Чудесно — отвърна Маргарет.
— Надявам се, че не сте се преуморили. — Фрау Лангерман присви лукаво очи. — Тая вечер тук имаме малка вечеринка. С танци. Ще се съберат цял куп млади хора и ще бъде много жалко, ако дойдете уморена.
Маргарет се засмя.
— Все ще се намерят сили да потанцувам, ако, разбира се, ме научат:
— Какво приказвате! — Фрау Лангерман вдигна ръце в знак на протест. Не се бойте. Нашите момчета танцуват чудесно. И всички ще ви се зарадват. — Тя огледа Маргарет с критични очи. — Наистина вие сте малко слабичка, но изглежда, това вече е на мода. Тия американски филми, нали знаете… Както върви, ще се стигне дотам да се харесват само туберкулозни жени! — Зачервено и приветливо като огън в домашно огнище, лицето на фрау Лангерман отново се разля в усмивка. Тя взе кристалната купа и се отправи към кухнята, като подхвърли:
— Пазете се от сина ми Фредерик! Той е голям почитател на младите момичета. — При тия думи Лангерман се изкиска и излезе.
Маргарет с наслаждение вдъхна силния аромат на подправки и прясно масло, които внезапно нахлу от кухненското помещение, и тананикайки си тихо се заизкачва по стъпалата към стаята си.
В началото гостите бяха много сдържани. Възрастните седяха чинно в ъглите, а младите, непреодолели още стеснението си, ту се събираха на групи, ту отново се разпиляваха из стаята и пиеха със сериозни лица наситения с благоуханни подправки пунш. Момичетата — повечето едри, с яки ръце девойки, облечени в празнични, обшити с волани дрехи — също се чувстваха малко неловко и като че ли не на мястото си. Имаше и един акордеонист, но след като изсвири две мелодии и никой не се реши да танцува, той седна унило до чашата си с пунш и остави гостите да се забавляват под звуците на един грамофон с американски плочи.