— Разбира се, другарю — отвърна човекът в синия костюм.
— Икономика! Както другаде, така и тука. — Арни внезапно размаха чашата си и разля малко уиски върху ръкава на Майкъл. — Мистър Париш е комунист и знае това. В основата на всяка човешка дейност лежи алчността. Алчност и нищо друго. Не се ли надяваха да получат друга пиеса, пет пари не биха дали за мен, ако ще да се преселя във фабрика за спирт. Ако ще да се къпя в море от алкохол, пак щяха да кажат: върви по дяволите, Уолъс Арни! Моля за извинение, мисис Уитикър.
— Нищо, нищо — рече Лора.
— Ти имаш много хубава жена — добави Арни. — Да, много хубава. Тая вечер чух как се възхищаваха от нея. — Той погледна лукаво към Майкъл. — Да, да, възхищаваха се. Сред гостите тук има няколко нейни стари приятели, нали така, мисис Уитикър?
— Вярно е — отговори Лора.
— Всеки има по няколко стари приятели тука — продължи Арни. — И така е сега на всички приеми. Модерно общество! Кълбо от змии, които зимуват — всеки се обвил около врата на другия! Може би това ще бъде и темата на моята следваща пиеса, която сигурно няма да напиша. — Той отпи голяма глътка. — Чудесен чай! Само не ме издавайте на Филис. — Майкъл улови Лора под ръка и я поведе към вратата. — Не си отивай, Уитикър — рече Арни. — Зная, че те отегчавам, но все пак не си отивай. Бих желал да поприказвам с тебе. За какво да поговорим? За изкуството?
— Може, но някой друг път — отвърна Майкъл.
— Зная, че ти си сериозен млад човек — продължи Арни упорито.
— Нека поговорим за изкуството. Как мина днес моята пиеса?
— Добре — каза Майкъл.
— Не, няма да говорим за пиесата. Аз казах — за изкуството, защото зная какво мислиш за моята творба. Цял Ню Йорк знае какво мислиш за нея. Ти си отваряш устата прекалено много и ако зависеше от мен, отдавна щях да те изгоня от театъра. Сега съм настроен приятелски към теб, но не бих се поколебал да те изгоня.
— Ти си пиян, Уоли — рече Майкъл.
— Аз не съм достатъчно умен за теб — пробърбори Арни. Бледосините му очи се наляха със сълзи, а долната му устна, пълна и влажна, затрепери. — Доживей до моите години, Уитикър, и тогава се опитай да останеш умен както преди.
— Аз съм уверена, че Майкъл харесва много вашата пиеса — обади се Лора с ясен успокоителен глас.
— Вие сте много мила жена, мисис Уитикър, и имате много приятели, но засега по-добре мълчете.
— Защо не отидеш да си полегнеш малко? — рече Майкъл.
— Нека не се отклоняваме от въпроса — обърна се Арни с войнствено-пиянски вид към Майкъл. — Аз зная какво разправяш по приемите за мен. Старият Арни си е изпял песента. Арни пише в стил, който бе на мода до 1929 година, за хора, които излязоха от мода в 1929 година. Това дори не е много смешно. Аз имам достатъчно много критикари, но защо трябва да им плащам от собствените си пари? Не обичам сополанковците като тебе, Уитикър. Всъщност ти не си вече така млад, за да те считам за сополанко.
— Слушайте, другарю… — започна човекът в синия вълнен костюм.
— Поговорете си двамата — обърна се Арни към Париш. — Той е също комунист и затова не съм достатъчно умен за него. Да те обявят за умник в наши дни не е трудно — достатъчно е да купуваш еднаж седмично за петнадесет цента „Ню Масис“ — Арни нежно прегърна Париш. — Ето какви комунисти ми допадат, Уитикър. Като мистър Париш. Почернелият от слънцето Париш. Почернял в слънчева Испания. Той беше в Испания, сражава се при Мадрид и пак отива там, за да го убият. Нали, мистър Париш?
— Разбира се, другарю — отвърна Париш.
— Ето какви комунисти ми допадат — повтори високо Арни. — Мистър Париш е дошъл да събира пари и да вербува доброволци, с които ще се върне в слънчева Испания, където ще ги убият. Уитикър, защо, вместо да умуваш толкова на тия блестящи приеми и забави в Ню Йорк, не заминеш с мистър Париш за слънчева Испания, където ще можеш да проявиш ума си?
— Млъкни или… — започна Майкъл. Но в тоя момент между него и Арни застана една висока побеляла жена с царствено изражение на мургавото си лице, която спокойно, без да каже нещо, изби чашата от ръката на писателя. Разнесе се лек звън от счупен порцелан. Арни гневно погледна жената, но побърза да се усмихне покорно и заби очи в пода.