— Акерман — повтори Ноа. — Акерман.
— Това ли е първото име?
— Не — отвърна Ноа, — семейното. Първото е Джейкъб.
— Ще ви помоля — рече гласът с пиянска церемониалност — да говорите по-ясно.
— Искам да зная — изкрещя Ноа — колко вземате за кремация.
— Кремация? — рече гласът. — Можем, защо не — ако пожелаете.
— Колко ще струва?
— А колко екипажа желаете?
— Какво, какво?
— Колко екипажа ще ви трябват за траурната процесия? — попита гласът, произнасяйки последната дума „прошешия“. — Колко гости и роднини ще присъстват?
— Един — отвърна Ноа. — Един гост, който е и роднина.
Плочата „И ден, и нощ“ завърши с шумен акорд и Ноа не можа да чуе какво каза човекът от другия край на жицата.
— Искам всичко да бъде колкото може по-скромно — в отчаяние рече Ноа. — Парите ми са малко.
— Рашбирам, рашбирам — каза човекът от погребалното бюро. — Позволете още един въпрос, ако обичате. Застрахован ли е покойникът?
— Не — отвърна Ноа.
— В такъв случай ще трябва — вие рашбирате, нали? — да платите в брой. И то предварително.
— Колко? — изкрещя Ноа.
— В какво желаете да поставим праха — в проста картонена кутия или в посребрена урна?
— В проста картонена кутия.
— Най-ниската цена при нас, драги — гласът от другия край изведнъж стана силен и отчетлив, — е седемдесет и шест долара и петдесет цента.
— Трябва да пуснете още пет цента за допълнителен разговор от пет минути — обади се телефонистката.
— Добре. — Ноа пусна в апарата нова монета и телефонистката каза: „Благодаря!“ — Съгласен съм, значи, седемдесет и шест долара и петдесет цента — продължи той, мислейки си, че все някак си ще събере тая сума. — Тогава вдругиден следобед — добави той с надежда, че до втори януари ще успее да продаде фотоапарата и останалите вещи. — Адресът е — хотел „Морски изглед“. Знаете ли къде се намира?
— Да — отвърна пиянският глас, — да, ра-ашбира се. Хотел „Морски изглед“. Утре ще изпратя човек, за да подпишете договора…
— Добре — съгласи се Ноа изпотен, готвейки се да окачи слушалката.
— Още едно нещо, драги — продължи гласът. — Какъв ще бъде църковният обред?
— Не ви разбирам.
— Каква религия е изповядвал покойникът?
Джейкъб не беше изповядвал никаква религия, ала Ноа не смяташе за нужно да казва това на човека.
— Той е евреин.
— О!… — Последва кратко мълчание, после Ноа чу веселия и пиянски глас на някаква жена: „Хайде, Джордж, да му пийнем по още една!“
— За съжаление — обади се отново човекът от погребалното бюро — ние не можем да уредим църковна служба по еврейски обред.
— Това няма никакво значение — изкрещя Ноа. — Баща ми не беше религиозен и не се нуждае от никаква служба.
— Това е невъзможно — дрезгаво, но с достойнство отвърна гласът — Ние не извършваме погребения на евреи. Аз не се съмнявам обаче, че ще намерите други… много други бюра, които ще се наемат с кремация на евреи.
— Но вас ви препоръча доктор Фишбърн — вбесен изкрещя Ноа Той знаеше, че не е в състояние да води отново тоя разговор с друго погребално бюро; чувстваше се съвсем замаян и притиснат до стената. — Нали и вие се занимавате с погребения?
— Приемете моите съболезнования, драги, в тоя час на скръб — рече гласът, — но ние не виждаме възможност…
Ноа чу някаква глъчка и след това женският глас каза: „Джорджи, дай да поговоря с него!“ След кратка пауза жената изкрещя нахално с преплетен език:
— Защо не престанеш, човече? Ние сме заети. Нали чу какво каза Джорджи? Той не желае да погребва чифути. Честита Нова година.
Телефонът млъкна.
Разтреперан и изпотен, Ноа една успя да окачи слушалката. Излезе от кабинката и се отправи бавно към вратата, минавайки покрай музикалния бокс, от който сега се разнасяше един джазов аранжимент на „Лок Ломънд“, покрай моряците, блондинката и пияния до бара. Жената му се усмихна.
— Какво ти е, драги? — рече тя. — Няма ли я вкъщи?
Ноа не й обърна внимание. Довлече се до свободния край на бара и седна на едно столче близо до вратата.
— Уиски — каза той на бармана. Изпи чашата си на един дъх и поръча втора. Алкохолът веднага го съживи. Под неговото въздействие и салонът и музиката, и останалите посетители му се сториха изведнъж особено приятни и когато блондинката, която бе облечена в тясна жълта рокля на цветя, с червени обувки и шапчица с пурпурна воалетка, се приближи към него, полюшвайки пълните си бедра, той й се усмихна добродушно.