— Ето така — рече тя, докосвайки го леко по ръката, — така е по-добре.
— Честита Нова година — поздрави я Ноа.
— Гълъбче… — Блондинката седна до него и като се завъртя на тапицираното с кожа столче, отърка коляно в крака му. — Гълъбче, с мен се случи нещо неприятно, а ти, доколкото виждам, си единственият човек в бара, комуто мога да се доверя… Един коктейл — каза тя на бармана, който се бе приближил към нея. — Когато имам някаква неприятност продължи тя, като улови Ноа за лакътя и го погледна през воала с подкупваща откровеност в малките си сини гримирани очи, — когато имам някаква неприятност, винаги предпочитам компанията на италианци. Те са хора с характер, избухливи, но отзивчиви. А да си призная, гълъбче, аз обичам избухливи мъже. Мъж, който не може да излезе от кожата си, не е годен да направи жената щастлива дори за десетина минути в годината. Аз търся у мъжа две неща: отзивчив характер и пълни устни.
— Как, какво? — избърбори поразен Ноа.
— Пълни устни — сериозно повтори жената. — Аз се казвам Джорджия, гълъбче, а ти?
— Роналд Бивърбрук — отговори Ноа. — И трябва да ти кажа, че аз… не съм италианец.
— О, така ли? — Блондинката доби разочарован вид и на един дъх изпи половината от коктейла си. — Аз пък бях готова да се закълна, че си италианец. Какъв си тогава, Роналд?
— Индианец — отвърна Ноа. — Индианец от племето сиукси.
— Дори и да е така — каза жената, — обзалагам се, че ти си способен да направиш една жена щастлива.
— Пийни още нещо — предложи Ноа.
— Пиленце — подвикна блондинката на бармана, — два коктейла, но двойни… На мен и индианците ми допадат — обърна се тя отново към Ноа. Единствените хора, които не обичам, това са обикновените американци. Те не умеят да се държат с жените. Гледат само да получат своето и да изтичат час по-скоро при съпругите си… Гълъбче — неочаквано добави тя, допивайки първия си коктейл, — иди при ония две момчета в синя униформа и им кажи, че ще ме придружиш до къщи. В случай че започнат да спорят, почерпи ги с бутилка бира.
— А ти с тях ли си дошла? — попита Ноа. Той беше изпаднал в някакво особено лекомислено и весело настроение и сега галеше ръката на жената, като й се усмихваше и я гледаше в очите. Нейните ръце бяха груби, мазолести и тя очевидно се срамуваше от тях.
— Това е от работата в пералнята — печално обясни блондинката. — Никога недей работи в пералня, мили мой.
— Добре — съгласи се Ноа.
— Аз дойдох ей с оня. — Тя кимна към пияния, който бе обронил глава върху бара, и при това движение воалетката й трепна в зеленикавата светлина на музикалния бокс. — Но той получи нокаут още при първата чаша… Слушай какво ще ти кажа. — Тя се наведе към Ноа, за да му прошепне нещо, и той усети как от нея лъхна мирис на джин, чеснов лук и теменужен парфюм. — Тия моряци, макар и в униформа, се наговарят да го ограбят, а после да ме проследят и в някоя тъмна уличка да задигнат кесията ми. Хайде, вземи бутилка бира, Роналд, и иди да поговориш с тях.
Барманът сложи чашите пред тях, жената извади една десет доларова банкнота и му я подаде.
— Аз плащам — рече тя. — Ти си един нещастник, който няма с кого да посрещне Нова година.
— Не си длъжна да плащаш и за мене — запротестира Ноа.
— За нас двамата, гълъбче! — Жената поднесе чашата си до лицето му и го погледна разнежено и кокетно през воалетката. — За какво ни са парите, гълъбче, ако не за да ги харчим с приятелите си?
Двамата пиха и жената погали Ноа по коляното.
— Ти изглеждаш много уморен, гълъбче — рече тя. — Ще трябва да направим нещо. Хайде да се махаме. Тук не ми харесва вече. Да отидем в моята квартирка. Вкъщи имам бутилка уиски „Четири рози“ и ние с теб ще отпразнуваме сами Нова година. Целуни ме, мой мили! — Блондинката се наведе и затвори очи. Ноа я целуна. Устните й бяха меки и освен мириса на чесън и джин той усети дъх на малини от червилото й. — Не мога повече да чакам, гълъбче! — Тя, слезе от столчето почти без да залита, хвана Ноа за ръка и двамата с чаши в ръце се отправиха към дъното на бара.
Моряците ги наблюдаваха мълчаливо как се приближават. Те бяха съвсем млади и по лицата им се четеше обърканост и разочарование.