— Господи! — прошепна лейтенантът при прозореца.
Тълпата обгради убитите. Почти безшумно затворниците започнаха да тъпчат двата трупа и всеки блъскаше съседа си, за да ритне на свой ред мъртъвците.
Лейтенантът се отдръпна от прозореца и разтреперан се облегна на стената.
— Единадесет хиляди души — продума той. — И след десет минути всички ще бъдат свободни!
Откъм входа се разнесоха няколко изстрела и трима-четирима лагеристи паднаха на земята. Никой обаче не им обърна внимание и част от тълпата се втурна към зданието с неясно монотонно ръмжене.
Откъм другите бараки се появиха нови тълпи, като стада бикове в испански филм. Тук-таме те настигаха пазачите и ги ликвидираха с ръце и крака.
Неочаквано от коридора долетяха крясъци. Лейтенантът, който в този миг навярно си спомняше с болка за организираното отстъпление през миналата война, измъкна непохватно пистолета си и излезе да събере хората си.
Християн също се отдръпна от прозореца, опитвайки се трескаво да измисли изход от положението, като се проклинаше, задето бе попаднал в подобен капан. След всичко, което беше преживял, след толкова битки, в които се бе срещал лице срещу лице с танкове, оръдия и първокласни бойци, да попадне по собствена воля в такава безизходица!…
Той отвори вратата на съседната стая. Лагеристът, който миеше пода, стоеше до прозореца. В помещението нямаше никой друг.
— Ела тука — заповяда Християн. Човекът го изгледа с омраза, но влезе бавно в кабинета. Християн затвори вратата и внимателно огледа арестанта. За щастие беше едър на ръст. — Събличай се! — рече той.
Методично, без да каже дума, лагеристът свали широкото си затворническо яке и започна да събува панталоните си. Шумът вън ставаше вече заплашителен и стрелбата се засилваше.
— По-бързо! — извика Християн.
Човекът вече бе свалил панталоните си. Мършавото му тяло беше облечено в мръсно грубо бельо.
— Ела тук! — заповяда му Християн.
Лагеристът се приближи бавно и застана пред него. Християн замахна с автомата. Цевта попадна над очите на човека. Той направи крачка назад и се свлече на земята. Ударът не беше оставил почти никаква следа на лицето му. Християн го сграбчи с две ръце за гърлото и го повлече към шкафа в срещуположния край на стаята. Отвори вратичката и натика вътре жертвата си. В шкафа висяха един шинел и две парадни куртки, които издаваха слаб дъх на одеколон.
Затвори вратичката и се върна при дрехите на лагериста. Започна бързо да разкопчава куртката си, но шумът отвън се засили още повече, в коридора се разнесоха отделни изстрели и той разбра, че няма време да се преоблече. Обу бързо затворническите панталони върху своите и намъкна якето, като го закопча до самия врат. После хвърли поглед в огледалото върху вратичката на шкафа. Униформата му не се виждаше. Огледа бързо стаята, за да види къде да скрие автомата, наведе се и го мушна под кушетката. Там нямаше да го намерят, поне за известно време. Все пак му оставаше кинжалът под затворническото яке, което вонеше ужасно на хлор и на пот.
Християн отиде до прозореца. През разбитите врати на бараките излизаха нови тълпи лагеристи, които тичаха към административната постройка. Те продължаваха да избиват пазачите, които настигаха по пътя си. Откъм другата страна на зданието се разнесоха нови изстрели. На стотина метра от сградата група лагеристи се мъчеха да разбият двойните врати на нещо подобно на хамбар. След минута вратите паднаха с трясък, арестантите нахлуха вътре и скоро започнаха да излизат, дъвчейки сурови картофи и брашно, което покриваше лицата и ръцете им със слой бяла пудра. Християн видя как някакъв огромен мъжага се наведе над пазача, когото бе стиснал между коленете си, и започна да го души. Внезапно той захвърли нещастника настрани и се втурна в склада. След минута се появи отново с цял куп картофи в ръце.
Християн разби с крак стъклото и без да се колебае, прекрачи перваза. Увисна на ръце, остана така секунда и скочи. Падна на колене, но веднага се изправи. Пред сградата имаше стотици хора, всички облечени като него; вонята и врявата наоколо бяха невъобразими.
Той зави зад ъгъла на постройката и се насочи към изхода. На стената стоеше облегнат мършав едноок лагерист, който го гледаше втренчено и тръгна след него. Християн беше уверен, че човекът го подозира и ускори крачка, като се мъчеше да не привлича внимание. Но тълпата пред административната сграда беше станала още по-гъста и едноокият вървеше по петите му.