— Честичко. Само че сега трябва много да се внимава. Покривът на сайванта е затрупан със сняг, краката се хлъзгат и човек трудно може да се качи. Сега рискувам само когато момичето е много хубаво и мило като теб.
Опитната, внимателна и настойчива ръка запълзя отново по тялото й. Нейните собствени ръце бяха притиснати зад гърба й на леглото. Изведнъж Маргарет се почувства съвсем безпомощна, насилена и сломена. Тя изви настрани глава и се опита да се освободи, но не успя. Фредерик я държеше здраво, наслаждавайки се усмихнат на безполезната й съпротива, която го вълнуваше още повече.
— Ти си толкова хубавичка — зашепна той отново, — имаш такова тяло!
— Предупреждавам ви, че ще започна да викам.
— Можеш, но ужасно ще се изложиш — рече Фредерик. — Ужасно. Майка ми ще те опозори пред всички гости и ще те застави веднага да се махнеш, задето си примамила в стаята си нейното малко осемнадесетгодишно синче, а после си направила скандал. Утре, когато твоят приятел пристигне целият град ще говори за това… — Тонът на Фредерик беше едновременно доверителен и насмешлив. — Съветвам те да не викаш.
Маргарет затвори очи и известно време остана неподвижна. Пред нея се мярнаха лицата на всички тия хора, събрани на забавата долу — ухилени лица на злобни заговорници, прикрити под маската на здрави и чистоплътни планинци, които крояха гибелта й в своята снежна крепост.
Ненадейно Фредерик се хвърли върху нея и я притисна под себе си. Тя усети допира на гладката му топла кожа и разбра, че той е разкопчал дрехите си. Прикована така под огромното му туловище, изведнъж се почувства смазана и съвсем безпомощна. В следващия миг усети, че ще заплаче и се опита да се овладее.
Маргарет впи нокти в лицето му и усети как кожата му се свлича със сух неприятен звук, сякаш някой дереше платно. Обхваната от отчаяние, тя успя да го издраска още няколко пъти, преди той да й попречи.
— Кучка! — изръмжа Фредерик, като стисна до болка китките й в грамадната си лапа и със свободната си ръка я удари по устата, от която рукна кръв. — Мръсна малка американска кучка — добави той. Маргарет лежеше неподвижно, с разкървавена уста, наблюдавайки го с тържествуващ и предизвикателен поглед. През прозореца надничаше ниската луна и заливаше стаята с меката си сребриста светлина.
Фредерик я удари още веднъж, тоя път с опакото на ръката си. Въпреки нетърпимата болка Маргарет можа да усети тежката миризма на кухня, която лъхна от ръцете му.
— Ако не се махнете веднага — каза тя отчетливо, мъчейки се да преодолее ужасната си замаяност, — утре ще ви убия. Обещавам ви, че аз и моят приятел ще ви убием.
Фредерик седеше в същата поза, без да пусне ръцете й. От драскотините на лицето му капеше кръв, дългата му руса коса лежеше разпиляна над очите и той дишаше тежко, впил злобния си поглед в нея. Най-после извърна колебливо очи и промърмори:
— Всъщност аз не се интересувам от момичета, които не ме искат. Не си заслужава.
Той пусна ръцете й, удари я по лицето с длан и слизайки от леглото, нарочно я блъсна с коляно. После се приближи до прозореца, като облизваше разкървавената си уста, и се зае да оправи дрехите си. В бледата светлина на луната той приличаше на някакво объркано, нещастно и несръчно момче.
Стъпвайки тежко, Фредерик прекоси стаята.
— Излизам през вратата — рече той. — В края на краищата смятам, че имам това право.
Маргарет лежеше неподвижно, впила поглед в тавана.
Фредерик се спря до вратата, обхванат от яд, че си излиза победен. Тя чувстваше как той трескаво се рови в своя селски мозък за някакви унищожителни думи, които да й хвърли в лицето.
— Върви, тичай при своя евреин във Виена! — извика той накрая и излезе, като остави вратата отворена.
Маргарет стана и предпазливо я затвори. Откъм стълбата за кухнята долитаха тежките стъпки на Фредерик, които отекваха в унесената в зимен сън къща и от които старите дървени стени потреперваха леко.
Вятърът бе спрял и в стаята стана тихо и студено. Маргарет потреперя под изпомачканата си пижама и побърза да затвори прозореца. Луната се бе скрила и нощта бледнееше; небето и планините изглеждаха мъртви и тайнствени в сивия здрач.
Маргарет погледна към леглото. Бельото беше измачкано и раздрано, а на възглавницата личаха кървави петна, тъмни и зловещи. Все още неспособна да се успокои, девойката започна да се облича с премръзнали ръце, чувствайки се безпомощна и опозорена. Навлече най-дебелите си скиорски дрехи, обу два чифта вълнени чорапи и се загърна с горното си палто. Но пак не можа да се стопли и да престане да трепери. После седна в малкия стол-люлка и отправи очи към хълмовете, чиито белезникави върхове, докоснати вече от зеленикавата утринна светлина, изплуваха един след друг от нощната тъма.