— Вярно е — отвърна откровено Маргарет. — Всъщност аз имам пред вид не самата страна, а ония хора. Не бих могла да кажа, че останах много очарована от тях.
— На вас не ви хареса песента — забеляза той. — Песента за Хорст Весел.
Маргарет се поколеба.
— Да — призна тя. — Не бях подготвена за нея. Просто не допусках, че тук в планината, в това чудно хубаво място, така далеч от останалия свят…
— Не толкова далеч — продума той. — Никак даже не е далече. Вие еврейка ли сте?
„Ето въпроса, който днес разделя хората в Европа!“ — помисли си Маргарет.
— Не — отвърна тя.
— Разбира се. Всъщност така и предполагах. — Дистл сви замислено устни и погледна към хълмовете с типичния за него озадачен и изпитателен израз. — Обаче вашият приятел е евреин.
— Кой?
— Човекът, който трябва да пристигне тая сутрин.
— Как разбрахте това?
— Осведомих се — отвърна той.
Настъпи кратко мълчание.
„Какъв странен човек! — помисли си Маргарет. — Ту дързък, ту свенлив, ту сух и несръчен, ту неочаквано внимателен и предвидлив.“
— Да, предполагах, че е евреин. — В неговия сериозен вежлив тон нямаше ни следа от неодобрение или враждебност.
— Виждате ли — зае се да му обясни Маргарет, — от ваша гледна точка той наистина е евреин. Католик, но с майка еврейка и вероятно…
— Какво представлява този човек?
— Той е лекар — отвърна бавно Маргарет. — Разбира се, по-възрастен от мен. Много е красив, прилича малко на вас. Необикновено остроумен — душата на всяка компания. Но същевременно и много сериозен. Той се е бил срещу войниците в дома на Карл Маркс и е напуснал барикадите един от последните… Моля, забравете думите ми — сепна се внезапно тя. — Не бива да се разправят наляво и надясно неща, които биха могли да предизвикат неприятности.
— Да, да — съгласи се Дистл. — Не ми разказвайте повече. Все пак той изглежда много приятен човек. Смятате ли да се омъжите за него?
Маргарет повдигна рамене.
— Говорили сме за това. Но… не сме решили още. Ще видим.
— Ще му разправите ли за снощното тържество?
— Да.
— И за това как сте си разцепили устната?
Маргарет неволно вдигна ръка към наранената си уста и погледна косо към Дистл. Той наблюдаваше замислено хълмовете.
— Фредерик е бил снощи при вас, нали?
— Да — призна тихо Маргарет. — Познавате ли Фредерик?
— Тук всички познават Фредерик — рече остро Дистл. — Вие не сте първата, която слиза със синини от оная стая.
— Нима не може да се направи нещо по този въпрос?
Християн се засмя сухо.
— Хората твърдят, че той бил очарователен и забавен младеж. Ако вярваме на сплетните, момичетата лудеят по него — дори ония, които в началото се съпротивляват. Една малка пикантна добавка към хотелчето на фрау Лангерман! Фредерик е нещо като местна знаменитост. Тук всичко е в услуга на скиорите: въжена железница, пет ръчни буксира, петметров пласт сняг и… един добродушен местен насилник. Предполагам, Фредерик никога не се осмелява да прекали, ако момичето се съпротивлява. Такъв е случаят и с вас, нали?
— Да — отвърна Маргарет.
— Но, общо взето, сте прекарали една лоша нощ. И това в добрата стара Австрия се нарича щастливо и весело посрещане на Нова година!
— Боя се, че тая случка е само част от общата картина — рече Маргарет.
— Какво искате да кажете?
— Песента за Хорст Весел, нацистките разговори, тоя опит за насилствена любов…
— Глупости! — високо и с неочаквано раздразнение възрази Дистл. — Нямате право да говорите така.
— Какво лошо казах? — изненада се Маргарет, чувствайки, че макар и без причина, отново я обхваща безпокойство и страх.
— Фредерик се е вмъкнал в стаята ви не защото е нацист. — Дистл пак бе възприел спокойния си и търпелив тон на учител, който разговаря с невръстни ученици. — Фредерик е постъпил така, защото е скот. Той е покварен човек, който по някаква случайност е станал партиец, и от него никога няма да излезе истински нацист.
— А вие нацист ли сте? — попита Маргарет, която продължаваше да седи неподвижно, с поглед към земята.
— Аз? Разбира се. Толкова ли ви шокира това? Всъщност в това няма нищо чудно, щом четете тия идиотски американски вестници. Ние ядем деца, ние горим черкви, ние рисуваме с червило и с човешка кръв върху гърбовете на монахини непристойни рисунки и развеждаме тия монахини голи из улиците, ние отглеждаме хора в специални ферми и какво ли не… Всичко това би било смешно, ако не беше толкова сериозно.