Дистл млъкна. Маргарет изпита желание веднага да стане и да си отиде, но се чувстваше толкова слаба, че се боеше да не падне на земята. Усещаше остри болки в очите, като че не бе спала цели нощи наред, и краката й сякаш бяха налети с олово. Тя примигна и погледна към притихналите бели височини, които сега, на слънчевата светлина, й се сториха някак си отдалечени и не така величествени.
„Къде изчезна магията на тия хубави планини?“ — помисли си Маргарет.
— Бих искал правилно да ме разберете… — В гласа на Дистл звучаха тъжни умолителни нотки. — За вас в Америка е много лесно да осъждате всичко. Вие сте богати и можете да си позволите всякакъв разкош: търпимост, онова, което там наричате демокрация, морални принципи… Ние в Австрия обаче не можем да си разрешим такива неща. — Дистл млъкна, като че очакваше от нея да му възрази, но девойката седеше все така безмълвна и той продължи с безизразен и тих глас, който сякаш се разтапяше в безкрайния снежен простор. — Разбира се, вие разсъждавате посвоему и аз не мога да ви обвинявам. Вашият млад приятел е евреин и вие се боите за него, а това ви пречи да си създадете ясна представа за по-големите въпроси. Да, за по-големите въпроси — повтори той, сякаш тия думи звучаха особено убедително и приятно на самия него. — Един от тия въпроси е съдбата на Австрия, на германския народ. Смешно е да се преструваме, че ние не сме германци. Така може да мисли един американец, който живее на пет хиляди мили оттука, но не и ние. Какво представлява днес нашата нация? Седем милиона просяци, без дом, без бъдеще и зависими от всички — хора, които живеят като съдържатели на хотели от парите на туристи и бакшишите на чужденци. Американците просто не разбират това. Хората не могат да живеят вечно в унижение. Те са готови да направят всичко, което зависи от тях, само и само за да си възвърнат чувството за собствено достойнство. Австрия ще постигне това само като стане нацистка, като стане част от велика Германия. — Гласът на Дистл се оживи и зазвуча с нова сила.
— Това, не е единственият път — възрази Маргарет, макар да разбираше, че е безполезно да спори. Но тоя човек изглеждаше толкова разумен, толкова разсъдлив и симпатичен… — Би трябвало да съществува и друг път — без лъжа, убийства и измама.
— Мила госпожице — рече търпеливо Християн, поклащайки печално глава, — бих искал да поживеете десетина години в Европа и тогава да ми повторите тия думи, ако все още вярвате в тях. Чуйте какво ще ви кажа. До миналата година аз бях комунист. Международна работническа солидарност, мир за всички народи, всекиму според нуждите, тържество на разума, братство, равенство и прочие и прочие. — Дистл се засмя. — Глупости! Аз не познавам Америка, но познавам Европа. В Европа нищо не можеш да постигнеш, ако се ръководиш от разум. Братство между хората — брътвежи, с които посредствените демагози се занимават в годините между две войни. Доколкото разбирам, в Америка е почти същото. Вие ни обвинявате в лъжи, убийства и измами. Може и да сте права. Но в Европа не може да се действа другояче, ако искате да добиете нужните резултати. Смятате ли, че ми е приятно да говоря така? Но това е вярно и само глупецът може да разсъждава иначе. Слабостта не води до нищо, тя води само до позор и глад. Станете силни и ще спечелите всичко. А сега нещо за преследванията на евреите… — Дистл повдигна рамене. — Една неприятна случайност. Някой си решил, че това е единственият път към властта. Далеч съм от мисълта да твърдя, че тоя път ми допада. Според мен расовата дискриминация е истинска глупост. Аз познавам евреи, които приличат на Фредерик, но има и евреи, които с нищо не са по-лоши, да кажем, от мене. И все пак, ако създаването на нова, организирана Европа, може да се постигне само като се унищожат евреите, ние трябва да ги унищожим. Една малка несправедливост заради по-голямата справедливост. Целта оправдава средствата. Наистина човек трудно би могъл да свикне с тая максима, обаче аз смятам, че накрая дори американците ще трябва да свикнат с нея.
— Но това е ужасно! — възкликна Маргарет.
— Моя драга госпожице — Дистл се обърна рязко към нея и я улови за ръцете с оживен израз на поруменялото си откровено лице, — аз ви говоря отвлечено и затова картината, която ви представих, изглежда много по-страшна от действителността. Моля да ми простите. Обещавам ви, че никога няма да се стигне до такива крайности. Можете да предадете тия думи на приятеля си. За година-две ще му се наложи да претърпи някои малки неприятности. Може би ще го принудят да се откаже от професията си, може би дори ще го заставят да напусне жилището си. Но щом веднъж въпросите се уредят, щом постигнем онова, към което се стремим, той ще получи обратно всичко, което му е било отнето. Преследването на евреите не е самоцел, а средство за постигане на целта. Когато всичко друго се уреди, той ще получи мястото, което заслужава. Гарантирам ви това. И не вярвайте на американските вестници. Миналата година бях в Германия и мога да ви уверя, че във въображението на журналистите всичко изглежда много по-лошо, отколкото е всъщност по улиците на Берлин.