И когато чу това, младият крал нададе силен вик и се събуди, и видя през прозореца дългите сиви пръсти на зората да посягат към бледнеещите звезди.
И той заспа отново и засънува и ето какво видя насън:
Стори му се, че блуждае в здрачна гора, изпълнена с чудновати плодове и прекрасни отровни цветя. Змии съскаха подир него и пъстри папагали прехвърчаха с писъци от клон на клон. Огромни костенурки спяха в топлата кал. Дърветата гъмжаха от маймуни и пауни. Все по-нататък и по-нататък отиваше той, докато стигна края на гората и там видя безброй много хора да се трудят в коритото на пресъхнала река. Те пъплеха по наносите като мравки. Копаеха дълбоки ями в земята и слизаха в тях. Някои цепеха скалите с големи брадви, други ровеха в пясъка. Изтръгваха от корен кактусите и тъпчеха алените цветове. Бързаха насам-натам, подвикваха си и никой не стоеше без работа.
От мрака на една пещера ги наблюдаваха Смъртта и Алчността, и Смъртта рече:
— Уморих се; дай ми една трета от тях и ме пусни да си вървя.
Но Алчността поклати глава.
— Те са мои слуги — отвърна тя. А Смъртта я попита:
— Какво имаш в ръката си?
— Имам три зърна жито — отговори тя; — какво значение има това за теб?
— Дай ми да посадя едно от тях в моята градина — извика Смъртта, — само едно от тях и ще си отида.
— Нищо няма да ти дам — каза алчността и скри ръката в гънките на одеждата си.
А Смъртта се изсмя, взе една чаша, потопи я в дълбок вир и от чашата се надигна Маларията. Тя мина през безбройното множество и една трета от тях паднаха мъртви. Студена мъгла се влачеше подире й и водни змии пълзяха край нея.
И когато видя, че една трета от хората лежат мъртви, Алчността се заблъска в изсъхналите си гърди и високо зарида.
— Ти покоси една трета от моите слуги — ридаеше тя, — махни се оттука! В планините на Татария се води война и царете на двете страни те призовават. Афганците са се помирили с бедствието и тръгват на бой. Те тракат с копия по щитовете и са сложили железните си шлемове. Защо те интересува моята долина, та се навърташ тука? Махни се и недей идва вече!
— Не — отговори Смъртта, — докато не ми дадеш едно зърно жито, няма да си отида.
Но Алчността сви ръката си в юмрук и стисна зъби.
— Нищо няма да ти дам — промърмори тя. А Смъртта се изсмя, взе един черен камък, захвърли го в гората и от храстите на дивия бучиниш излезе Треската, облечена с дреха от пламък. Тя мина през множеството и го докосваше, и всички, които докосна, умряха. Тревата вехнеше под краката й, където минеше.
А Алчността се потресе и посипа главата си с пепел.
— Ти си жестока! — извика тя. — Ти си жестока! Глад върлува в опасаните със стени градове на Индия, а водохранилищата на Самарканд са пресъхнали. Глад върлува в опасаните със стени градове на Египет, а от пустинята са връхлетели скакалци. Нил не е излязъл от бреговете си и жреците са прокълнали Изида и Озирис. Върви при тия, които имат нужда от теб, и ми остави моите слуги.
— Не — отговори Смъртта, — докато не ми дадеш едно зърно жито, няма да си отида.
— Нищо няма да ти дам — каза Алчността.
А Смъртта се изсмя пак и изсвири с два пръста и във въздуха се появи летяща жена. „Чума“ — пишеше на челото й и рояк мършави лешояди кръжаха около нея. Тя простря крилата си над долината и там не остана жив нито един човек.
И Алчността побягна с писък през гората, а Смъртта скочи върху червения си кон и препусна от долината, и конят й препускаше по-бързо от вятъра.
А от тинята в дъното на долината изпълзяха дракони и ужасни твари с люспи, и чакали заприиждаха в тръс по пясъка, душейки въздуха с ноздрите си.
И младият крал зарида и попита:
— Кои бяха тия хора и какво търсеха?
— Търсеха рубини за короната на краля — отговори някой, който стоеше до него.
Младият крал се стресна, обърна се и видя човек, облечен като странник и със сребърно огледало в ръка.
Той пребледня и попита:
— На кой крал?
А странникът отговори:
— Погледни в огледалото и ще го видиш.
И той погледна в огледалото и като видя собствения си образ, издаде силен вик и се събуди, и ярка слънчева светлина заливаше стаята, а по дърветата в градината пееха птички.
И шамбеланът и висшите държавни сановници влязоха и му се поклониха, а пажовете му донесоха одеждата от златотъкан плат и сложиха пред него короната и скиптъра.
И младият крал ги погледна и те бяха чудно хубави. По-хубави от всичко, каквото бе виждал някога през живота си. Но той си спомни сънищата и каза на благородниците си:
— Приберете тия неща, защото няма да ги сложа.
И царедворците бяха изумени, а някои от тях се изсмяха, понеже помислиха, че се шегува. Но той пак им заговори сурово и рече: