Когато Марая и Невада заговориха едновременно, Кеш се надигна с отегчена физиономия и започна да пренася мръсните чинии в кухнята. Никой не забеляза с какво се е заел, нито пък отсъствието му, докато беше в кухнята. По едно време надникна и забеляза, че Люк чертае родословно дърво върху някаква счетоводна справка и отново се зае с чиниите. Следващия път, когато надникна, Марая бе излязла. Кой знае защо остана доволен, че Невада е още в трапезарията. Брадатият работник бе прекалено привлекателен мъж.
Кеш се зае да избърше плотовете с неестествено ожесточеност, но отново долови гласа на Марая.
— Заповядай, Невада. Това е доказателството, че сме роднини.
Той запокити парцала в мивката. Избърса ръце в дънките си и се премести така, че да може да вижда какво става в трапезарията. Марая стоеше до Люк. Държеше оръфан кашон с такова внимание, сякаш в него се пазеха скъпоценностите на английската корона.
— Какво е това? — попита Люк и огледа подозрително кашона, който сестра му гордо бе пренесла на масата.
— Тук е семейната библия на рода Макензи — каза тя доволно, без да крие вълнението си.
Възцари се мълчание, нарушено единствено от Люк, който шумно си пое дъх, когато извади подвързаната с кожа книга от кашона. Златните букви на библията просветнаха на лампата.
Невада тихо подсвирна. Посегна към библията, спря и погледна Марая.
— Може ли? — попита той.
— Разбира се — отвърна тя и му подаде дебелия том с две ръце. — Това е и твоето семейство.
Докато Кеш ги наблюдаваше притихнал от вратата, Невада поклати глава и отказа да вземе книгата. Вместо това проследи с пръсти крехката подвързия и я погали така, сякаш бе жива.
Нежността на жеста му и стаените чувства учудиха Кеш, но в същия момент бе завладян от раздразнение, заради топлотата в погледа на Марая, докато гледаше сериозния мъж, а след това и от любопитство към библията, която бе мост на историята от миналото към настоящето и бъдещето. В този момент Кеш усети горчивина, породена от мъката, че никога няма да има дете, с което да сподели миналото, настоящето или бъдещето си.
— Колко е стара? — попита Невада, взе книгата и я постави на масата.
— Била е отпечатана през 1867 година — отвърна Марая. — Първата записка е от 1870 година. Тогава е била сватбата на Кейс Макензи и Марая Елизабет Търнър. Опитах се да разчета датата, но мастилото е много избеляло.
Докато говореше, младата жена разгърна лъскавата корица и показа мястото, където бяха записвани събития като раждане, смърт и бракове. Постави пръст на старата хартия и бързо прегледа имената.
— Ето го, това е — каза доволно тя. — Матю Кейс Макензи, нашият прадядо. Оженил се е за жена, наречена Чарити О’Хара.
Люк огледа бързо имената и посочи друго.
— Ето го и прадядо ти, Невада. Дейвид Тирел Макензи.
Невада обърна страницата и огледа браковете и отбелязаните дати на смърт, но успя да види само деня на смъртта. Дейвид Тирел Макензи бе починал, преди да навърши двадесет и шест. Нито бракът му, нито раждането на децата му бе отбелязано.
— Тук не е записан бракът му — каза безизразно Невада. — Не са вписани и децата.
— Не е имало брак — каза Люк. — Според дядо ми, чичо му Дейвид бил скитник и самотник. Прекарал по-голямата част от живота си в боеве с различни индиански племена. Нито една жена не успяла да го задържи за дълго.
Невада сви кисело устни в подобие на усмивка.
— Да, това винаги е било проблем за хората от рода Блекторн. С изключение на Тен. Бракът му е непоклатим.
Невада прехвърли последните страници от своеобразния регистър, не откри друго написано и погледна Люк.
— Тук няма нищо. Защо реши, че сме роднини?
— Марая… не, не ти, дебеланке, първата Марая. Искам да кажа, че тя си е водила дневник. Споменава за жена, наречена Зимна луна във връзка със сина си Дейвид. Тен твърди, че прабаба ви се е казвала Зимна луна.
Невада бавно кимна.
— Не е имало официална брачна церемония, но се понесли слухове за дете. За момиченце.
— Превита като върба — каза Невада. — Баба ми.
— Добре дошъл в семейството, братовчеде — каза Люк, усмихна се и подаде ръка.
Невада пое протегнатата ръка.
— Май в семейството на Макензи вече няма да ви липсват ренегати. Семейство Блекторн са известни по тази линия. Копелета, наследници на много поколения копелета.
— Както и във всеки друг род — заяви сухо Люк.
Само Марая забеляза, че Кеш е застанал на вратата, лицето му безизразно, въпреки че отново бе усетил болка от това, че той нямаше да има наследниците, които другите приемаха за даденост. Това, в съчетание с недоверието, което хранеше към жените бе причината да не се ожени отново.