— Пак повтарям, че без експертна оценка не можем да бъдем сигурни — каза Кеш. — Само че… — той сви рамене.
Марая вдигна към Кеш очи с цвят на злато.
— Всичките са от мината на Лудия Джак, нали.
— Не знам. Така и не успях да открия мината. — Кеш се вгледа в очите на младата жена и отново бе завладян от мисли за златна топлина, златни пламъци, а желание, остро като кама прониза слабините му. — Въпреки това съм готов да заложа и последната си стотинка, че са от едно и също място, където и да се намира то.
— Нали спомена, че Кейс е имал дневник — каза Марая с дрезгав глас, от който кръвта на Кеш се разгоря.
— Да — отвърна Люк, въпреки че сестра му не бе погледнала към него, очите й привлечени от златото в дланта, и от Кеш, мъжът, който усилено търсеше същото това злато.
— Там не се ли споменава къде е мината? — попита я.
— Не. Всичко, което знаем е, че Кейс е пренесъл две торби със злато от мината на лудия Джак.
— Защо?
— Искал е да ги даде на сина на Лудия Джак. Вместо това ги дал на Марая, внучката на Лудия Джак.
Тези думи привлякоха вниманието на момичето.
— Значи е истина? — възкликна тя и рязко обърна поглед към Люк. — Ти не се шегуваш? Ние наистина сме роднини на Лудия Джак.
— Ми да. Как според теб сме се сдобили със златните късчета на колието? Веригата е била ланец на часовник. Марая я подарила на Кейс като сватбен подарък. Този ланец се е предавал по наследство в семейството на сина, който поемал „Рокинг Ем“. И така, докато майка не ни напусна. — Люк сви рамене. — Мислех си, че тя я е спечелила. Може и така да е. Господ е свидетел, че ненавиждаше всяка минута, прекарана във фермата.
Марая сведе поглед към веригата, надиплила се в дланта й, всяка брънка заредена с обич и омраза. Не изказа на глас мислите си.
— Затова закопчалката е модерна. Предположих, че старата се е разпаднала, но пък ланците за часовници нямат закопчалки, нали? — Без всякакво колебание, тя изсипа тежката верига и обемистите късчета злато пред Люк. — Заповядай. Това е твое. Той я погледна изненадан.
— Не исках да кажа, че…
— Знам, че не искаше — прекъсна го тя. — Въпреки това е твое. Принадлежи на мъжа, който поема грижата за „Рокинг Ем“. На теб.
— Мислил съм за това. Половината от всичко, което наследих трябва да бъде…
— Не. — Марая го прекъсна отново, обзета от решителност. — Фермата е наследството на този от синовете на семейство Макензи, който ще се грижи за нея. Това става съвсем ясно от писмата на Марая.
— Така може и да е било честно в миналото, но не и сега.
— Не беше честно, че родителите ни не се разбираха, че майка получаваше нервни пристъпи, нито пък че татко пиеше толкова много, нито че ме откъснаха от единствения човек, когото обичах истински. От теб. — Марая докосна ръката на Люк. — По-голямата част от живота не е честна. И какво от това? — В усмивката й имаше и обич, и горчивина, но тя бе приела съдбата си. — Ти ми предложи дом в момент, когато нямаше къде да отида. Това бе единственото, на което се надявах и повече, отколкото имах право да очаквам. Или да приема.
— Ще приемеш, дори ако се налага да те закова за пода — каза Люк и стисна ръката на сестра си.
Тя се разсмя и се опита да прогони внезапно бликналите сълзи в очите си.
— Приемам. Благодаря ти.
Люк взе златната верига и я пусна обратно в шепата на Марая. Тя изви ръка и тежката верига се плъзна на масата.
— Марая — започна грубо той. — По дяволите, тя е твоя.
— Не. Направи я пак на ланец и го носи. Или пък го дай на Лоугън. Или на следващото си дете. Или на това дете, което поеме „Рокинг Ем“. Само че, — добави Марая бързо, за да пресече това, което брат й се готвеше да каже, — това не означава, че не бих искала да си имам свое златно колие. Затова, с твое разрешение, ще отида да потърся мината на Лудия Джак. Винаги съм вярвала, че някой ден ще открия загубена златна мина.
Люк се разсмя, но след това усети, че сестра му говори сериозно. Усмихна се малко накриво.
— Дебеланке, Кеш търси тази мина от… От колко години вече?
— Девет.
Марая стреснато погледна Кеш.
— Наистина ли?
Той кимна леко.
— И щом един дипломиран геолог, човек, който си вади хляба в търсене на благородни метали за другите… — започна Люк.
— Наистина ли? — прекъсна го Марая, все още приковала златистите си очи в Кеш.
Той отново кимна.
— … не успява да открие мината на Лудия Джак, — продължи да обяснява Люк, — то ти какъв шанс би могла да имаш?