Марая понечи да заговори, но въздъхна и се зачуди как да обясни това, което самата тя едва разбираше.
— Помниш ли как ме слагаше да си легна и ми разказваше приказки? — попита след малко тя.
— Разбира се. Ти ме гледаше с широко отворени очи, пленена от приказката. Единствено ти ми обръщаше внимание. Караше ме да се чувствам голям и значим.
Тя му се усмихна.
— Но ти беше. Аз си лежах в леглото и забравях, че мама и татко си крещят долу и те слушах, докато ми разказваше за телетата и кончетата, или за някое от твоите приключения. Понякога успяваше да отмъкнеш сладки и кутия със стари снимки и тогава си измисляхме истории за различни хора. Друг път говореше за Лудия Джак и за мината му и как ще отидем да я намерим и ще купим всичко, от което фермата има нужда, за да бъде мама щастлива в „Рокинг Ем“. Най-много говорехме за това.
Без да я прекъсва, Люк стисна ръката на Марая.
— Спомням си.
Тя се приведе напред с нетърпелива настойчивост, която не можа да потисне.
— Винаги съм вярвала, че ще открия тази мина. Та аз нося кръвта на Лудия Джак, все пак. Моля те, Люк. Позволи ми да я потърся. Няма да преча на никой. — Въпреки силното си желание, Марая събра сили, усмихна се и добави: — Ще ти дам половината от намереното, честен кръст.
Люк се разсмя и поклати глава, защото не можеше да приеме сериозно думите й.
— Дебеланке, фермата ни е огромна. Част от земята си е наша, освен това сме дали под наем парцели на три правителствени агенции, не бива да забравяш правата над водоизточниците и минералните залежи, а и други неща, които само един адвокат или професионален търсач на злато като Кеш разбират.
— И аз ще ги науча.
— По дяволите, милото ми, ако откриеш нещо из планините на „Рокинг Ем“, освен гранит и кравешки изпражнения, ще ти го дам без всякакво колебание, но…
— Продадено! — викна Марая, за да прекъсне Люк, преди да е успял да каже нещо, което тя не искаше да чува. Погледна Невада, а след това и Кеш. — Вие го чухте. Вие сте ми свидетели.
Невада вдигна поглед и кимна, а след това отново насочи вниманието си към листовете, които държеше в ръка. Кеш, обаче, обърна повече внимание на младата жена.
— Аз чух — каза той, без да откъсва очи от нея. — Само че защо си решила, че тази мина се намира на територията на „Рокинг Ем“?
— Така твърди Марая. Написано е в писмото, което е изпратила на сина си, този, който наследил фермата.
Люк погледна Кеш.
— Беше прав. По дяволите, надявах се тази мина никога… — Сви рамене и не каза нищо повече.
Кеш тихо се протегна и взе отделното късче от ръката на Марая. Сръчно върна парченцето злато в цилиндъра.
— Какво искаше да кажеш с това, че Кеш бил прав? — попита тя. — И защо си се надявал да е направил грешка?
След кратко мълчание Люк заговори. Отговори само на първия й въпрос.
— Когато майка отнесе наследството на семейството, тя пропуснала да види едно едро парче, единственото, останало от торбите на Кейс. Показах това парче на Кеш. Той го погледна и веднага разбра, че не е от познат източник в околността.
— Естествено — отвърна Марая. — Златото на Макензи не е намерено в някой открит залеж.
Кеш погледна Марая с нов интерес.
— Ти пък откъде знаеш?
— Подготвила съм си домашното. — Тя вдигна ръка и започна да изброява имена, като свиваше пръст след всяко спомената име. — Жилите на Мос Крийк, Хард Лък, Шин Сплинт, Брас Мънки, Диър Крийк и Лъки Лейди са все открити залежи. Намират се някое и друго дребно късче, но повечето е златен прах. Всичко е било отнесено от водата. — Марая посочи колието. — Съмнявам се, че тези късчета някога са попадали в коритото на река. Защото ако бяха, водата да им е придала закръгленост. А виждате ли, че са груби и несиметрични. Колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам, че са извадени от златоносна скала.
— Каква е тази скала? — попита Люк.
Кеш отвърна, преди Марая да успее да обясни.
— Стар миньорски термин за кварц, така плътно прорязан от чисто злато, че рудата може да се чупи с голи ръце. Това са най-богатите залежи. Подобни места са първоизточникът на всички едри късчета, които се озовават на открито, когато ерозията започне да разяжда жилата, а дъждът смива дребните частички и ги повлича в потоците.
— И ти мислиш, че мината на Лудия Джак е такава? — настоятелно попита Люк. — Огромна жила златоносна скала?
— Не бях сигурен. — Като изключим парчето, което ти ми даде… — Кеш побутна с пръст цилиндъра, в жилата имаше само отделни люспести частици и едри зърна, точно както остава след грубо извличане на висококачествена руда. — Кеш замислено побутна ланеца със заобления си пръст. Светлината се пречупи и разпрати златни отблясъци. — Само че, ако тези късчета идват от мината на Лудия Джак, тази мина е като ковчежето със злато на Господ Бог и ако копаем там, все едно, че сме се добрали до Форт Нокс.