Люк каза нещо неприятно и прекалено изразително, но поне бе доста тихо. Марая погледна брат си, без да го разбира.
— И какво лошо има в това? Според мен е страхотно.
— Ти чела ли си за мелницата на Сътър? — попита той.
— Разбира се. Нали това поставя началото на калифорнийската треска за злато през 1849 година. Това е била една от най-богатите жили в историята.
— Точно така. А спомняш ли си какво станало с мелницата?
— Ами, не.
— Била разрушена до основи по време на треската за злато. И други земи били стъпкани. Подобна мъка не ми трябва. И без това си имаме достатъчно неприятности с бракониерите около развалините Анасази при Уинд Меза и в каньона Септембър.
— Какви развалини? — попита Марая.
— Навсякъде ги има. Искаш ли да ги видиш? — попита Люк с надеждата да я отклони от намерението да търси злато.
— Благодаря, но предпочитам да потърся мината на Лудия Джак.
Кеш се разсмя презрително. Когато заговори, гласът му прозвуча напълно убедено.
— Забрави тази работа, Люк. Щом те ухапе златният бръмбар, няма отърваване. Няма нищо по-привлекателно от блясъка на неоткритото злато. Това е треска, която изгаря всичко останало.
Люк изглеждаше изненадан, но Марая кимна енергично и тъмната й коса затанцува. Тя отлично знаеше какво иска да каже Кеш.
Невада местеше поглед от Кеш към Марая, повдигна едната си вежда, сви рамене и отново насочи вниманието си към книгата, разтворена внимателно на масата.
— Усмихни се — обърна се Марая към Люк. — Човек би си казал, че мислиш за Черната смърт.
— Тя се лекува с антибиотици — отвърна той. — Какво, според теб ще стане, ако се разчуе, че някъде отвъд хребета Макензи се намира богата златна жила? Голяма част от летните ни пасища са взети под аренда от правителството, но минералните залежи не са. Има си правила и ограничения и бюрокрация, но като цяло, щом стане дума за минно дело, нещата се усложняват. Най-лошото е, че ако се разчуе за залежите, ще бъдем с вързани ръце. Марая погледна към Кеш и той кимна.
— Освен това ще допъплят всякакви навлеци през уикендите, ще разпалват огромни огньове, без да се съобразяват с нищо, — продължи Люк, — ще помъкнат пушки, нищо че нямат представа как да ги използват, ще се наливат до козирката, нищо че не могат да носят и ще се държат като простаци. Няма да мога да го понеса. Това, което ще ме изкара от равновесие е, когато започнат да чупят оградите, да газят из потоците и да разграбват хижите. Това е ферма за добитък, а не минен район. Искам да си остане така.
— Ама… — Гласът на Марая пресекна. Тя прехапа долната си устна. — Това означава ли, че не мога да търся мината на Лудия Джак?
Люк прокара пръсти през косата си в опит да прикрие разочарованието си.
— Не, но искам да ми обещаеш две неща. — Първо, не искам да разказваш на никого за неоткритата мина на Лудия Джак. Това важи и за Невада. Кеш не е споменал дори пред Карла.
— Няма проблем — каза Невада. Погледна одобрително Кеш. — Значи я търсиш вече девет години, а? Харесвам мъжете, които умеят да си държат устата затворена.
Кеш сви кисело устни, но не каза нищо.
— И при мен няма проблем — сви рамене Марая. — Няма да има на кого да разкажа, освен на вас, а и вие вече знаете. Какво е второто?
— Не искам да обикаляш сама, докато търсиш проклетата мина — продължи Люк. — Това е диво самотно място.
Марая бе готова да се съгласи, но спря.
— Я чакай малко. Не мога да кажа на никого, нали така?
Люк кимна.
— А вие с Невада и Кеш сте единствените, които знаете. Правилно ли съм разбрала?
— Карла знае — призна Люк. — Аз сам й казах.
— Значи знаят петима, включително и аз.
— Точно така.
— Кажи ми, големи братко, ти колко време си посветил на търсене на тази мина?
— Никакво — отсече той.
— Ами ти, Невада?
Мъжът погледна към Люк, но Кеш отговори вместо него.
— Невада трябва да проследи риса. Това запълва свободното му време през лятото.
Кеш не скри задоволството в гласа си. Люк веднага го долови. Усмивката му бе хитра и бърза, но Невада я забеляза. Марая не забеляза нищо. Тя гледаше Кеш с надежда в погледа и очакваше той сам да предложи компанията си. Той сякаш не я забелязваше.
— Никой не копае високо в планините през зимата — заяви Люк.
Марая не се отказа.
— Ами ти, Кеш?
— Съжалявам — отвърна той. — Този район е прекалено труден за новачка като теб.