Въпреки че не за пръв път си повтаряше на ум тези думи, Марая едва сдържаше сълзите и усети как гърлото й се стяга, а очите започват да парят. Знаеше, че е глупаво от нейна страна, но едва успяваше да запази самообладание, затова зарея поглед над двора към Макензи Ридж, опитвайки се да не заплаче.
— Дотогава най-добре някой да ти погледне колата — продължи Кеш. — На кое място на пътя я остави?
Наложи му се да повтори въпроса два пъти, преди огромните златисти очи на Марая да се спрат на него.
— Не знам.
Дрезгавината в гласа й показа на Кеш, че тя се опитва да спре сълзите си. Едва доловима тъга бе притаена в опушените очи, подчертана от уязвимостта около устата, която не бе успяла да прикрие.
Въпреки че Кеш бе обзет от силно чувство на състрадание, горчивият опит му бе доказал, че шансът е или минимален, или просто е невъзможно Марая да притежава и една десета от уязвимостта, която той забеляза, докато младата жена седеше на люлката на верандата, с преплетени и здраво стиснати в скута пръсти. Безпомощните жени винаги си намираха по някой силен мъж, обикновено пълен глупак, готов да се грижи за тях.
Някой като Кеш Макуин.
Марая погледна Кеш, очите й блестяха от напиращите сълзи и неизречената молба за съпричастност.
— Най-добре да изчакам тук, докато… — Гласът й пресекна, когато забеляза помръкналото лице на Кеш.
— Не смяташ ли, че времето ти ще бъде по-добре оползотворено, ако се помъчиш да си оправиш колата? — попита Кеш. — Или просто си имала намерение да хванеш първия мъж да свърши тази работа вместо теб?
Марая се сви от грубостта. Опита се да надникне в очите му, но там вече я нямаше предишната топлота, която забеляза, когато му каза коя е.
— Не бях помислила за това — призна тя. — Единствената ми мисъл бе да се добера тук.
Кеш изсумтя.
— Е, вече си тук.
По тона на гласа му личеше, че съвсем не е очарован от присъствието й. Докато се бореше със сълзите и безпомощността си, Мирим си каза, че е глупаво до се влияе от неодобрението на никакъв непознат. Погледна към обора, премигна бързо и се съсредоточи в сградата. Познатия силует веднага върна спомените… Люк играе с нея на криеница, хваща я и я вдига във въздуха, а тя се смее и мята високо над него.
— Да, тук съм — потвърди с дрезгав глас Марая.
— Само че колата ти я няма.
— Няма я. — Тя прогони спомените и се изправи пред високия мъж, който я наблюдаваше с неодобрение. — Ще ми трябва нещо, в което да пренеса вода.
— До обора има пластмасова кофа.
— А има ли кола, която да използвам?
Кеш поклати глава.
Марая си припомни колко дълго й се бе наложило да върви и бе готова да предложи да изчака завръщането на брат си, а чак след това да се опита да се справи с колата. Само че студеният преценяващ поглед на Кеш бързо сложи кръст на тази мисъл. Достатъчно пъти бе получавала подобни погледи от втория си баща, мъж, който изпитваше удоволствие от провалите й.
— Добре че съм с удобни обувки — отбеляза Марая с престорена веселост.
Кеш измърмори нещо под носа си, а сетне каза на глас:
— Стой тук. Аз ще се погрижа.
— Благодаря ти, но не е необходимо. Мога…
— Как ли пък не — прекъсна я грубо той. — Няма да можеш и петстотин метра да минеш с пет литра вода. А дори и да успееш, представа нямаш какво да правиш, когато я замъкнеш.
Преди Марая да успее да измисли подходящ отговор, Кеш слезе от верандата и пое през двора с широки бързи крачки. Зави зад обора. Появи се отново след няколко минути. Караше раздрънкан джип. Когато мина покрай верандата, тя разбра, че мъжът няма никакво намерение да спре, за да я качи.
— Чакай! — викна Марая, скочи, а люлката се отметна на една страна. — Идвам с теб!
— Защо? — попита Кеш и погледна неприязнено, когато тя се затича към джипа.
— За да си докарам колата, разбира се.
— Аз щях да я изтегля.
Беше прекалено късно. Марая вече се настаняваше на износената седалка. Без да каже и дума, Кеш даде газ, мина през двора и пое по прашния път, единствената връзка на „Рокинг Ем“ с останалия свят.
Гюрукът бе от зебло и не предпазваше пътниците от вятъра. Коси с цвета на натурален шоколад полетяха като облак около раменете на Марая и я пернаха през лицето. Тя сви в шепа няколко кичура, след това прибра още и се опита да укроти хлъзгавите кичури като ги уви на врата си. Вятърът успя почти веднага да ги разпилее, въпреки че тя не спираше да ги прибира.
Кеш наблюдаваше действията й с крайчеца на окото си, привлечен противно на желанието си от лъскавата копринена коса и извивката на врата на Марая, която му се стори и нежна, и привлекателна. Когато усети в каква посока вървят мислите му, се подразни. Би трябвало да е наясно с факта, че колкото по-уязвимо изглежда едно момиче, толкова повече използва оръжията си срещу мъже като него, мъже, които не могат да се излекуват от убеждението, че трябва да защитават жените от трудностите в живота.