Кеш поклати глава, измърмори неща, от които Марая се сви и продължи да човърка мръсния двигател. Сети се за нещо и спря работата си.
— И колко дълго си карала тази бракма?
— Днес ли?
— Не. Откакто си тръгнала насам?
— От Сиатъл.
— Сама ли?
— Сама, разбира се — отвърна учудено тя. Да не би да си мислеше, че е скрила някой стопаджия в багажника?
Кеш изрече нещо грубо и цветисто. Отстъпи от предната част, избърса ръце с някакъв мазен парцал и погледна с омраза мръсния двигател. Вместо това пред погледа му се появи прелестната несигурна усмивка на Марая, дългокракото сексапилно тяло и той отново доби усещането, че някой някога я е наранил. Предположи, че Марая е малко по-млада от собствената му сестра, Карла, която бе на двадесет и три. Не можеше да преглътне факта, че толкова уязвимо момиче като Марая е карало само в тази потрошена кола през целия път от Сиатъл до „Рокинг Ем“ в далечния край на югозападно Колорадо.
Кеш пое капака от ръцете на Марая и го пусна да се затвори с трясък.
— И къде, по дяволите, ти е бил умът, когато си тръгнала през цялата страна в този боклук?
Марая отвори уста. Не можа да произнесе и звук. Караше най-добрата кола, която можеше да си позволи. Какво толкова?
— Така си и знаех. Ти нямаш мозък. — Изпълнен с отвращение, Кеш метна мазния парцал върху извадените части. — И така, сладурче, тази бракма е НС.
— Какво?
— Напълно скапана — отвърна грубо Кеш. — Ще я изтегля до фермата, но единственият начин, по който можеш да я подкараш е, като купиш нов двигател, а да дадеш толкова пари за този боклук, просто не си струва. Като гледам как са се изтрили гумите, според мен, предната ос е изкривена и не може да се оправи. Сигурен съм, че и ламарините са ръждясали и изгнили на много места, та ако решиш можеш да ги ползваш за сито. Акумулаторът е корозирал. Свещите направо не са за гледане. Карбураторът пък… — Той махна изразително с ръка. — Истинско чудо е, че си успяла да се добереш чак тук.
Марая гледаше нещастно очуканата си кола. Понечи да попита Кеш дали е сигурен в преценката си, но щом погледна стиснатите му устни, реши да премълчи. Наблюдаваше го безмълвно, докато той закачваше колата за джипа. Въпреки че бе потисната, не можа да не се възхити на силата и прецизността в движенията му, на мъжката му опитност, които й допаднаха много повече, отколкото думите биха изразили.
За жалост младата жена веднага разбра, че привличането не е взаимно. След няколко безуспешни опита се отказа да го заговаря и двамата продължиха пътя си към фермата в мълчание. Вятърът бързо разпиля топката, в която тя бе свила косата си. Дивият водопад се плискаше около лицето й, но тя не забелязваше игривите кичури, нито пък прикритите погледи, които Кеш й отправяше.
Дългото пътуване от Сиатъл в несигурната кола, разочарованието, че не завари Люк, привличането към мъж, който не само, че не я харесваше, но се дразнеше от нея — всичко това бързо изчерпа обикновено значителните запаси на Марая от физическа и морална сила. Почувства се също толкова уморена и потисната, колкото миналата година, когато почина майка й и се наложи да се изправи срещу втория си баща, вече без да има нещо, което да ги свързва. Пастрокът й също не смяташе, че трябва да се преструва. Незабавно след погребението той подаде в ръцете на Марая стар кашон и й каза:
— Майка ти дойде при мен с това. Взимай го и си върви.
Марая бе взела кашона, след което си отиде, въпреки че не разбираше какво е направила, за да спечели студенината на този човек. Върна се в малкия си апартамент, отвори кашона и вътре намери цялото наследство на Макензи, тъкмо това наследство, за което майка й отказваше да говори. В една ръка стисна огърлица от груби късчета злато, а с другата разгърна дебелата семейна библия и плака, докато не й останаха сълзи.
Тогава започна да обмисля завръщането си в единствения дом, който някога бе имала — „Рокинг Ем“.
Джипът заподскача по спънката за добитъка, която пречеше на кравите да излизат от огромното пасище на фермата. Погълната от мрачните спомени, тя не обърна внимание на шума на гумите, докато минаваха отгоре.
Кеш също не му обърна внимание. Наблюдаваше тайно Марая и веднага забеляза, че е отчаяна. Колкото и да си повтаряше, че това е само още една жена, която търси мъж, когото да използва, не можеше да не съжалява, че се отнесе толкова грубо и безцеремонно с нея. Празният й поглед показваше, че не одобрява лошото му отношение. Заслужаваше напълно мълчанието й.