Нито веднъж не срещна погледа му. Все едно че не можеше да го търпи. Не я винеше. И той не би се погледнал в огледало точно сега.
— Стопли ли се? — попита Кеш с груб глас. Сигурно й задаваше този въпрос поне за десети път през последните десет минути, но Марая търпеливо му отговаряше всеки път.
— Да, благодаря.
Кеш се поколеба, но попита направо.
— Някакви болки.
Това вече бе нов въпрос. Чу я как изпусна въздуха си.
— Не.
— Сигурна ли си?
— Да. Всичко е наред. Всичко е… — Думите, с които се бе успокоявала преди сякаш я прободоха като нож. Без да довърши изречението, Марая отпи от кафето, преглътна и продължи. — Много добре, благодаря.
Тя затвори очи и ръката й се стегна около чашата, потръпна и част от течността се плисна навън. Няколко капки попаднаха върху спалния чувал.
— Съжалявам — каза веднага тя и ги попи с ръкава на свалената риза. — Надявам се да не останат петна.
— Ако искаш излей цялата чаша. Пет пари не давам за спалния чувал.
— Много мило от твоя страна.
— Мило? Боже господи, Марая. Това съм аз, Кеш Макуин, глупакът, за когото искаше да се омъжиш, не някой непознат, на когото си се натъкнала случайно в планината!
— Не — отвърна тихо тя и продължи да попива разлятото кафе.
— Какво?
Отговор не последва.
Страхът сграбчи Кеш. С груба ругатня той остави чашата си и приклекна до Марая.
— Погледни ме.
Тя продължаваше да попива и не го погледна.
Едрата му ръка хвана брадичката й. Нежно изви лицето й, така, че да го погледне. И тогава дъхът му излезе със сила, сякаш някой го бе ударил. Под отражението на танцуващите пламъци, очите на Марая излъчваха старост, там нямаше чувства, бяха празни.
Вгледа се в златните й очи, за да намери истинската Марая, усети как тя му се изплъзва и на нейно място се възцарява празнота. Студът отново обхвана сърцето на Кеш: тя вече не обичаше мъжа, чието недоверие за малко не я уби. Дори не можеше да го гледа.
Кеш си мислеше, че едва ли някога ще изпита по-силна болка, отколкото в момента, когато тя му каза, че е бременна. Оказа се, че греши.
— Сигурна ли си, че си добре? — попита той с надеждата думите да притъпят болката му. — Не се държиш като момичето, което хукна по баирите да търси злато.
— Не съм — прошепна тя.
— Какво?
— Не съм същата. Най-сетне научих нещо, което пастрокът ми се опитваше да ми набие в главата петнадесет години.
Кеш чакаше.
Марая не каза нищо повече.
— Какво си научила? — попита той, когато повече не можеше да издържа мълчанието.
— Не можеш да накараш някой, да те обича. Каквото и да направиш, колкото и да се стараеш… просто не можеш. Мислех си, че вторият ми баща ще ме обикне, ако не искам нищо и правя каквото той каже. — Марая затвори очи, защото не издържаше на чернотата в очите на Кеш. — Просто не се получи. След известно време ми стана все едно. Но май много не съм научила. Мислех си, че ще ме обичаш, ако ти докажа колко те обичам аз, но единственото, което успях да докажа, бе каква съм глупачка. Разбираш ли, всичко потръгна зле още от самото начало. Мислех си, че ми вярваш, че ще ме обикнеш. Сега вече знам, че ако ме обичаше, щеше да ми вярваш. Излиза, че и двамата бихме толкова път за нищо.
— Не е за нищо — каза Кеш, погали Марая по бузата, въпреки че му се искаше да я прегърне, но се страхуваше, че тя ще го отблъсне. — На сигурно място си. А това е важно, мила. По дяволите, та това е най-важното.
— Недей. Нямам нужда от съжаление. Топло ми е, суха съм и здрава, благодарение на теб. Нали ти благодарих?
— Прекалено много пъти. Не съм дошъл, за да слушам благодарностите ти.
— Знам, но трябваше да ти благодаря. Ако пастрокът ми имаше шанс да се отърве от мен, не би пресякъл улицата, за да ми подаде ръка, камо ли да тръгне в планината по време на буря.
Кеш изпъшка, когато разбра за какво говори Марая.
— Много ценя почтеността ти — продължи тя и най-сетне отвори очи. — Затова не е нужно да се притесняваш, че ще загубиш дома си при Люк и Карла заради моята глупост. Преди да си тръгна, ще им обясня, че това не е по твоя вина.
Прекалено бърза, за да успее Кеш да я спре, Марая се освободи от ръката му, остави чашата с кафе настрани и разкопча спалния чувал. Ръката му посегна към нея и се плъзна по корема й, за да не й позволи да се изправи.
— Какви ги говориш? — попита той с опасно мек глас.