Щом чу стария си прякор, очите на Марая отново плувнаха в сълзи. Тя ги избърса, усмихна се, опита се да заговори, но пак с разплака. Прегърна още по-здраво Люк през врата, също както правеше, когато бе на пет, а той — на дванадесет и я утешаваше, докато родителите им не спираха да си крещят.
— Не знам какво щеше да стане с мен, ако не беше ти — прошепна тя.
Люк я притисна до себе си, а след това внимателно я пусна на земята. Едва сега Марая забеляза колко бе пораснал брат й. Бе едър почти колкото Кеш. Дори, реши тя, като погледна от единия към другия, двамата бяха еднакво високи.
— И двамата сме един и деветдесет — отбеляза Люк и се усмихна, прочел мислите на сестра си, след като проследи погледа й. — И килограмите ни са същите. Малко под деветдесет.
Марая премигна.
— И аз съм пораснала, но не чак толкова много. Стигнах само един и седемдесет и пет и съм петдесет и седем килограма.
Люк отстъпи крачка назад, колкото да погледне младата жена, която му бе и много близка и в същото време напълно непозната. Поклати глава, докато обхождаше с поглед женствената закръгленост на тялото й.
— Не можа ли да станеш някоя грозница? Или поне да беше кльощава? Ще ми се наложи да разгонвам мъжете с камшик.
Марая избърса сълзите и се усмихна неуверено.
— Благодаря, и аз те намирам много красив.
Кеш изсумтя.
— Люк е точно толкова красив, колкото южния край на муле, отправило се в северна посока. Така и не можах да разбера какво толкова намира Карла у него.
В същия момент Марая се обърна към Кеш, готова да защити любимия си брат. Но долови смеха на Люк и разбра, че Кеш го наблюдава с мъжка привързаност, каквато тя никога преди не бе виждала. Сякаш тези двамата бяха истински братя, не само по закон.
— Не му обръщай внимание, дебеланке — каза Люк и отново прегърна Марая. — Той просто си го връща, заради това, което казах за разнебитения му допотопен джип. — Погледна над главата на сестра си към Кеш. — Та като казах разнебитен и допотопен, какво й е на колата ти?
— Всичко.
— Аха. А какво е наред?
— Нищо. Тръгнала е от Сиатъл. Истинско чудо е, че е успяла да стигне тук. Поговорката ясно казва, че Господ пази глупците и пияните.
— Сиатъл, значи? — Люк премести поглед към отворения багажник и веднага прецени какво има вътре. — Остави ли нещо, на което държиш там?
Марая поклати глава, внезапно обхваната от безпокойство.
— Добре. Значи си си спомнила за старата ферма, където играехме на криеница.
Тя кимна.
— Можеш да останеш да живееш тук.
— Ама… — гласът на Марая заглъхна.
Тя погледна от единия едър мъж към другия. Люк я наблюдаваше, изпълнен с очакване. По лицето на Кеш се бе изписал едва прикрит цинизъм. Веднага си спомни думите му, Да не би да имаш намерение да се настаниш тук? Обърна се към Люк, обхваната от притеснение.
— Не мога да се настаня тук просто така — каза тя.
— Защо да не можеш?
— Ами жена ти?
— Карла много ще се зарадва. Откакто Тен и Даяна живеят през част от годината в Боулдър, тук няма друга жена, с която Карла да си поговори. Не се е оплакала, но съм сигурен, че се чувства малко самотна. В това отношение „Рокинг Ем“ създава доста проблеми на жените.
Въпреки че Люк не каза нищо повече, Марая усети какво имаше предвид и си спомни сълзите на майка си, дългите периоди, в които тя не говореше с никого, гневът на баща им, насочен към жената, която не съумя да се приспособи към живота във фермата и която му се изплъзна, за да изчезне в мечтания свят, за който копнееше.
— Само че аз не мога… — гласът на Марая пресекна. — Не мога да си плащам. Парите едвам ще ми стигнат да…
Люк прекъсна накъсаните й думи.
— Не се притеснявай. Ще си заработиш престоя тук. Лоугън има нужда от леля, а след някой и друг месец Карла ще има нужда от много помощ. Ако трябва да сме точни, след шест месеца и половина.
Циничната усмивка изчезна от устните на Кеш, когато осъзна какво иска да каже Люк.
— Карла бременна ли е? — попита той.
Люк се усмихна широко.
Кеш извика от радост и прегърна мечешката зет си.
— Този път трябва да е момиче — предупреди го Кеш. — На този свят трябва да има повече жени като Карла.
— Знам. Само че ще бъда благодарен на това, което господ ни изпрати. Освен това, — добави Люк с хитра усмивка, — ако не успеем от първия път…
Кеш избухна в смях.
Марая погледна от единия усмихнат мъж към другия и усети как в гърдите й бавно се надига радост, от това, че принадлежи някъде, също както бе в мечтите, й. Не можеше да повярва на късмета си, докато оглеждаше прашния двор и не бе сигурна дали живее в сън или наистина.