След това погледна високия едър мъж с най-сините очи, които бе срещала и реши, че животът наистина е много по-привлекателен, отколкото бе мислила.
Трета глава
— Ти сигурна ли си, че произхождаш от семейство Макензи? — обърна се Кеш към Марая, докато се пресягаше за ново парче свинско, шпиковано с чесън. — Не познавам нито един представител на това семейство, който може да готви.
— Карла може — изтъкна бързо Люк.
— Да, но това е друго. Карла е родена в семейство Макуин.
— А пък Марая е родена в семейство Макензи — изтъкна Невада Блекторн и си взе още две парчета месо, когато Марая му подаде платото. — Дори и недодялан миньор като теб може да се сети. Достатъчно е да й погледнеш очите.
— Благодаря — обади се Марая.
Усмихна се предпазливо на тъмния замислен мъж с искрящи зелени очи. Представиха й Невада като segundo в ранчото, тоест втори по власт човек. Когато брат му Тен го нямаше, Невада поемаше работата му на отговорник на работниците. Освен това той бе един от най-стряскащите хора, които бе срещала. Нито веднъж не забеляза да се усмихва иззад грижливо оформената и поддържана брада. Въпреки това не остана с впечатление, че той не я одобрява. Резервираността бе част от природата му, която издаваше самота и натъжи Марая.
Кеш наблюдаваше как младата жена се усмихва на Невада. Обзе го раздразнение, въпреки че си каза, че щом тя е решила да си чупи главата с толкова труден човек, то това не му влиза в работата.
Едва стигнал до това заключение, той реши да й даде съвет.
— Не си хаби усмивките за Невада. Сърцето му е от камък.
— Аз поне имам сърце, а на теб ти липсва мозък — изтъкна с равен глас другият мъж. Някакъв едва доловим блясък в очите му подсказа на останалите, че се забавлява. — Както казва Тен — Гранитния мъж.
— Брат ти е имал предвид интереса ми към миньорската работа.
— Брат ми е имал предвид дебелата ти глава.
Кеш се ухили.
— Готов ли си да се хванем на бас?
— Как ли пък не. След като цяла една година наблюдавам играта ти на карти, вече ми е ясно защо хората ти викат Кеш. — Невада обърна за момент поглед към Марая. — Никога недей да играеш карти с мъж, на име Кеш.
— Но аз обичам да играя на карти — каза тя.
— Така ли? — попита Кеш и я погледна остро.
Тя кимна.
— А на покер?
Тъмните й коси се люшнаха, когато тя кимна отново.
— Бре да му се не види.
Невада изви едната си черна вежда.
— Може и така да е, но повечето хора биха замълчали.
Люк се разсмя.
Кеш не обърна никакво внимание на мъжете, силно заинтригуван от Марая. Това бе съвсем лесно. В лицето й имаше някаква изтънченост, а в извивките — примамливост, която въздействаше на Кеш всеки път, когато я погледнеше. Дори когато си напомни, че уязвимостта й е добре изиграна поза, той не успя да се отърси от завладелия го интерес. Огромен интерес.
— Мога ли да те изкуша да изиграем една-две ръце покер след вечеря? — попита той.
— Не! — ревнаха в един глас Люк и Невада.
Марая погледна двамата мъже и усети, че те се шегуват — донякъде — след което отново се усмихна на Кеш.
— С удоволствие. Само че преди това искам да покажа семейната библия на Макензи на Люк, защото той ме помоли.
Смътно разочарование обзе Кеш.
— Какво ще кажеш да поиграем след това? — попита неуверено Марая и погледна Кеш с неприкрито желание, макар и усетила враждебността му.
Въпреки че не бе имала любовник, тя умееше да усеща, кога мъжете я гледат с интерес. А в този момент Кеш я наблюдаваше точно така.
Когато младата жена подаде още димящите бисквити на Кеш, женското й притеснение от неговото присъствие го накара да застане нащрек. Той нарочно си позволи да докосне с пръсти ръката й, докато си взимаше от сладкишите. Младата жена си пое дъх едва доловимо, а пулсът на гърлото й стана по-явен и бърз, което веднага доказа на Кеш, че го е забелязала като мъж.
Много потайно той погледна към Люк и се зачуди как ли ще реагира другият мъж на очевидния интерес на сестра си към най-добрия му приятел. Люк, обаче, разговаряше тихо с Невада за следите на някакъв рис, забелязани тази сутрин от segundo в каньона Уайлдфайър. Кеш отново насочи поглед към Марая и прецени чувствения й ответ, който придаде на очите й блясък и накара сърцето й да забърза.
Кеш усети как го обхваща желание и бе изумен от силата и настойчивостта му, преминали като буен поток през вените му. Постара се да овладее този неустоим помитащ глад към Марая, като си каза, че тя не е по-хубава от повечето жени, че той е на тридесет и три и е вече прекалено стар, за да му подейства една жена толкова бързо, още повече, че тя бе сестра на най-добрият му приятел. Както и да е, Марая бе просто още една жена, зажадняла за някой, който да й играе по свирката — ми да, колко бързо успя да се настани в „Рокинг Ем“. Привидният й протест бе просто една игра. Само за пред хората, нищо повече.