— Много добра готвачка си — каза Невада и подаде на Марая солта, преди още тя да успее да погледне към солницата. — Надявам се Люк да те убеди да останеш. От всичко, което Тен ми е разказвал, в „Рокнинг Ем“, не е имало готвач, за който да си струва дори един куршум да изхабиш, докато не се появи Карла. Само че през януари на Карла хич няма да й е до готвене.
— Ти пък как разбра? — попита стреснат Люк. — Доктор Чейкън потвърди новината едва днес.
Невада сви рамене.
— Ами все дребни неща. Кожата й. Мирисът й. Начинът, по който ходи и се държи.
Кеш поклати глава.
— Дядо ти сигурно е бил магьосник. Никога не съм срещал човек да разбира и преценява нещата по-добре от теб.
— Всичко се дължи на войната, не на магьосничеството — отвърна Невада и си сипа чаша кафе. — Прекарай ти години наред като следиш мъже в нощта, пък да видим тогава дали няма да си отваряш очите и ушите. Семейство Блекторн са отгледали поколения воини. Бавните и невъзприемчивите не могат да оцелеят.
Невада остави кафеварката настрани и отново погледна Люк.
— Ако искаш, ще се огледам за риса веднага щом Тен се върне. Не успях да разуча следите достатъчно добре, за да преценя дали е мъжки или женски. Честно да си призная, животното май е млад мъжкар, който е слязъл от високото, за да си търси женска и скоро ще си продължи по пътя.
— Надявам се да си прав. В каньона Уайлдфайър няма място за повече един-два риса. Има още време до февруари, когато добитъка по високите пасища ще започне да им изглежда безкрайно вкусен като изгладнеят. — Люк отпи от кафето и тихо изруга. — Трябва да науча повече за рисовете. Старите фермери разправят, че тези котки нападат добитъка, а пък правителството си държи на своето, че ядели само зайци и сърни… — Люк се намръщи и прокара ръка през косата си. — Провери новите следи, когато Тен се върне, но не мога да те пусна за повече от ден-два. И без това нямаме достатъчно хора.
— Имаш ли нужда от мен? — попита Кеш в напразен опит да прикрие нежеланието в гласа си. Имаше намерение да прекара поне седмица във високопланинските райони на „Рокинг Ем“. Вече не вярваше, че ще успее да открие изгубената мина на Лудия Джак, но търсенето му допадаше и никак не му се искаше да престава.
— Люк може и да има нужда от теб, на мен не ми трябваш — каза Невада. — Когато стане въпрос за крави, от теб става прекрасен механик.
Марая погледна към Кеш и си спомни отвращението му, когато видя в какво състояние е двигателят на колата й.
— Ти механик ли си?
Люк се разсмя.
— Попитай джипа му. Двигателят работи през четвъртък.
— Истинско чудо е, че въобще работи — допълни Невада. — Проклетията е по-стара и от Кеш. А и изглежда по-добре.
— Изобщо не знам защо слушам злобните ви забележки — оплака се Кеш, без да се обижда.
— Или ще ни слушаш, или ще миеш чиниите. Твой ред е, да не би да си забравил? — попита Люк.
— Надявах се вие да сте забравили.
— Е как ще стане! — Люк се отблъсна от масата, събра чиниите и се насочи към кухнята. — Невада, може би ти се иска да поостанеш и да чуеш спомените на семейство Макензи. Все пак някои от тях са и твои прадеди.
Невада се обърна към Люк с поразяваща скорост.
От кухнята долетя дрънчене на чинии, а след това Люк се върна в просторната трапезария, свързана с кухнята. Сипа си нова чаша силно кафе и погледна към малкия брат на Тен със странна усмивка.
— Тен не ти ли е казвал? Миналата зима двамата с него най-сетне избистрихме нещата. Имаме двама общи прародители — Кейс и Марая Макензи.
— Бре да му се не види.
— Така е — отвърна срамежливо Кеш. — Само че никой не се е похвалил.
Невада го погледна с крайчеца на окото си, поглед, който би изглеждал страшен, ако не бе усмивката, появила се в очите му. Люк продължи да говори, свикнал с обичайните разкази, станали неизменна част от вечерите в „Рокинг Ем“.
— Кейс Макензи е човекът, създал „Рокинг Ем“. — Обясни Люк и погледна Кеш. — Всъщност, Марая трябва да е била от твоята рода. Дядо й е бил златотърсач.
— Така ли? Наистина? — попита оживено Марая, гласът й изтънял от вълнение. — Не знаех, че дядо Лукас е бил златотърсач.
Люк премигна.
— Не е бил.
— Но нали ти каза, че с бил…
В същото време заговори и Невада.
— Не си спомням родителите ми да са споменавали да имаме роднини от рода Макензи.
— Не съм казал — отвърна Люк на Марая. След това се обърна към Невада. — Това никак не ме учудва. Не става въпрос за връзка, която семействата охотно обсъждат.