Стюарт посочи с монокъла си към далечния край на Тибърн лейн и заговори с неукротимото си чувство за хумор.
— Обеси ме, братовчеде. Трябвало е да си вземеш въже.
Хоукс се разсмя уморено и спря да почуква по ботуша си.
— Един лихвар като че ли ще е много по-подходящ за целта.
Стюарт сви рамене.
— Това означава, че току-що си се видял с твой повереник, който — осмелявам се да твърдя това — не знае да си държи езика зад зъбите и ти е казал за — признавам си това — абсурдната молба, с която се обърнах към него.
— Колко си вътре? — попита Хоукс. Не беше в настроение за празни приказки.
Стюарт извади красива позлатена кутийка от малкия джоб на прилепналото си сако, подръпна маншета си, за да вземе носната кърпичка, която бе пъхнал под него, и с усъвършенствано от дългата практика движение на китката, си взе щипка емфие.
— О, ти ме познаваш, Хоукс — той деликатно кихна в кърпичката си. — Джобовете ми никога не остават съвсем празни.
Хоукс познаваше Стюарт прекалено добре, за да му повярва.
— Много се изсилваш, братовчеде. Защо ще притесняваш племенника ми, ако положението не е по-лошо от обикновено?
Стюарт отново сви рамене.
— Да ти кажа истината, имах нужда от една дребна сума, за да платя една жилетка.
— Жилетка! — Широката устна на Хоукс потръпна от едва сдържан смях.
Стюарт настръхна.
— Ти, скъпи ми братовчеде, с този твой стил на обличане — той презрително изсумтя, вдигна монокъла си и, извил вежди, внимателно огледа костюма за езда на лорд Кесълфорд, — изобщо не можеш да оцениш съвършенството, което постига мосю Лафет с бродираната коприна. И представа си нямаш дори! А това е много жалко, тъй като си благословен с такива рамене! — Той силно наблегна на последните две думи. — Всички дами в града без съмнение ще се състезават за честта да съблекат тези рамене, ако ти обръщаше малко повече внимание на дрехите, с които ги обличаш.
Въпросните рамене се повдигнаха едва-едва.
— Никога не се обличам само за да доставя радост на жените, които ме разсъбличат, и в този смисъл е напълно възможно да не мога да оценя съвършенството на твоя шивач, Стю. Предпочитам простотата и удобството на дрехите на Стултц пред изтънчената елегантност на тесния костюм, с който си облечен. Сигурен съм, че когато се обличаш, прибягваш до помощта на много силен лакей, въоръжен с обувалка и амонячна сол за ободряване. Не се ли страхуваш, че някой ден ще се премениш в толкова тясно сако, че дамата, заела се с разсъбличането ти, ще припадне от изтощение, или най-малкото ще охладнее и ще си възвърне здравия разум, докато се бори с дрехата ти?
Пренебрегнал всичко останало, Стюарт се хвана за името на шивача, който Хоукс бе споменал.
— Стултц? — повтори той. Монокълът отново влезе в употреба. — Нищо чудно, че дрехите ти висят толкова добре.
Хоукс започваше да се забавлява. Братовчед му не можеше да е чак толкова ограничен! Та той не изпитваше и най-малко разкаяние, загдето си бе позволил да проси пари от едно момче, два пъти по-младо от него.
— Разбирам — започна той, с натежал от сарказъм глас, — че не можеш да си платиш жилетката? Да не би шивачът да се е преместил да живее пред вратата на дома ти, в очакване да си получи парите?
Стюарт го накара да млъкне и сърдито заяви:
— Не говори глупости. Положението никога не е било чак толкова лошо. Оня глупак просто не иска да ми даде жилетката.
— Колко странно! — Хоукс иронично повдигна вежди.
— Абсолютно! Никога преди не ми е отказвал нещо.
— Значи си негов постоянен клиент?
— Бих казал, че е така. Имам цяла дузина жилетки, излезли изпод майсторската му ръка.
Гласът на Хоукс бе твърде меден, за да бъде искрен.
— Дамите в града сигурно са обезумели от радост. Шивачът ти обаче не изглежда особено впечатлен. Плащал ли си редовно сметките си при него?
— Разбира се, че съм плащал преди.
— Колко преди!
— Какво искащ да кажеш?
— За колко от дванадесетте жилетки си му платил?
— Какъв безочлив въпрос!
— Ах! — Гласът на графа бе по-гладък и от кадифе. — Най-сетне стигнахме до същността на проблема. Предполагам, че си платил за първата, може би и за втората, но в никакъв случай за третата. След което, при всяка представена сметка, ти си ощастливявал бедния шивач с нова поръчка, за да му затвориш устата.
Стюарт го изгледа, побеснял от яд.
— Откъде знаеш това?
Гласът на Хоукс стана рязък и студен.
— Чувал съм, че това е начинът, по който се уреждат дълговете в определени кръгове. Но още не бях чувал някой от контетата на хайлайфа да е измъквал пари от младите си роднини, с жълто около устата.