— На Олимп, разбира се. И наистина ли промени живота ти?
— Да. Реших, че появата й е някакво предзнаменование. Поличба.
— И какво е небесното й послание?
— Трябва да се откажа от жените. Те са опасни създания.
Стюарт се разсмя на цинизма му.
— Излиза, че ти е необходима божествена намеса, за да си наложиш такова ограничение, Хоукс, но няма да стане. Имаш твърде много задължения и отговорности като граф, за да си позволиш да оставиш семейството без наследник! А що се отнася до мен, женитбата ми изглежда далеч по-примамлива в сравнение с перспективата да живея постоянно задлъжнял към някой стиснат търговец. Възнамерявам да посетя Алмак идващата сряда. Да хвърля ли едно око вместо теб на най-новите дебютантки? Да ти потърся ли някоя дама с безупречни маниери и вярно сърце?
Хоукс изсумтя презрително.
— Някой ангел? Или видение? Или пък богиня на светлината? — сухо предложи той. — Не, благодаря. Предполагам, че ще си достатъчно зает в търсене на собствената си Венера.
Братовчед му се захили.
— Тази сутрин срещнах една млада жена, която е сляпа за всичките ми недостатъци и е достатъчно богата, за да се разплати с всеки търговец, без значение колко е алчен и пресметлив. Предложих й да я придружа в Алмак.
Хоукс цинично цъкна с език.
— Ако с това се изчерпват изискванията ти към една жена, несъмнено ще ти се наложи да подаваш панталоните на някой негодник, преди да е изминала и година от сватбата ти.
Стюарт зае отбранителна поза.
— И защо смяташ така?
— Ти пропусна да кажеш дали изпитваш някакви чувства към това заможно съвършенство. Не спомена и какво изпитва тя към теб. Не желаеш ли поне малко любов в този брак, за който говориш?
— Не, разбира се. — Стюарт се изсмя с горчивина. — Любовта е твърде болезнена. Не ми казвай, че имаш толкова високи изисквания към жените, защото ако е така, май наистина ще трябва да се откажеш от мисълта за щастие.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Хоукс не прие на сериозно плана на братовчед си да разреши финансовите си проблеми чрез женитба. Стюарт постоянно кроеше някакви вятърничави планове, целящи да го направят богат. Този последният, брак с богата наследница, също му изглеждаше обречен на неуспех. Хоукс изреди наум богатите вдовици и подходящите дъщери, които живееха в Лондон, но не се сети за нито една, която да е достатъчно глупава, за да попадне в капана на Стюарт. Мина му през ума, че братовчед му може би има предвид наскоро овдовялата баронеса дьо Вал, но отхвърли подобна мисъл като нелепа. През последните пет години Силвия дори не разговаряше със Стюарт. И Хоукс бе сигурен, че тя бе главната причина Стю да се откаже от любовта.
Така че, когато Хоукс видя братовчед си настанен в тапицираната в аленочервено ложа, която той бе ангажирал за майка си в Арджил Румс, на него и през ум не му мина, че жената, която седеше до Стюарт, полускрита от доктор и госпожа Тървей, е наследницата, която братовчед му се надяваше да спечели.
Хоукс предположи, че лекарят и братовчед му бяха постигнали онова, с което той така и не успя да се справи, и бяха изтръгнали майка му от грижливо поддържаната й болест и от състоянието на прекален траур и тя бе останала извън леглото си достатъчно дълго, за да се наслади на наетата от него ложа. Помисли си също така, че Стюарт едва ли би се посвенил да поиска от майка му пари назаем, така, както бе постъпил с племенника му.
Поради тези причини, веднага щом гонгът обяви началото на антракта, гостите в ложата на лейди Кесълфорд чуха леко почукване на вратата.
— Братовчеде — Стюарт не позволи гласа му да прозвучи по-изненадано от необходимото. — Влизай, влизай.
— Не, не, не искам да преча. Бях много доволен когато забелязах, че тази ложа най-сетне се използва.
— Присъединете се към нас — примоли се госпожа Тървей. — Вашата скъпа майка бе твърде мила, за да ни предложи този чудесен подарък и да ни уведоми, че можем да се радваме на гостоприемството й благодарение на вашата щедрост. — Тя го дръпна навътре в ложата.
— В такъв случай тя не е дошла с вас?
Хоукс забеляза една млада, привлекателна жена, която седеше на мястото, на което се надяваше да види майка си. Тя не вдигна поглед при влизането му. Очевидно бе изцяло погълната от тълпата, в която бе вперила поглед, но той установи, че му е трудно да откъсне очи от изящния й профил. Високите й скули бяха леко зачервени, лъскавите букли над веждите й блестяха, а гладката кожа по шията и голите рамене сякаш излъчваха някакво омайно сияние. Той изпита странно чувство на deja vu8, сякаш я бе срещал и преди. Красотата й му въздействаше като истински еликсир и, забелязал хладното й изражение, той стигна до извода, че това видение е свикнало да го гледат с почуда и изумление.
8
Изкривяване на паметта, при което новите преживявания се възприемат като нещо, случило се преди. — Б.пр.