— Не съдете майка си толкова сурово, лорд Кесълфорд — рече тя. — Тя щеше да дойде, но получи лек пристъп на кихане.
Говореше без да се обърне към него. Използваше гласа, но не и очите си. Фактът, че тя се осмелява да се държи по този начин, заинтригува графа. Беше твърде смело от страна на една млада дама да разговаря с джентълмен, на когото не е била представена, и подобна дързост обикновено се придружаваше със също толкова дръзки погледи.
Гласът й беше нисък и гърлен, мек като кадифето, което изцяло очертаваше гърдите й. След като го чу веднъж, Хоукс не искаше нищо друго, освен да го чуе отново, макар че в думите й като че ли се долавяше лек присмех. Тя сякаш имаше основание да изпитва неприязън и неодобрение към него.
— Кихане? — Заинтригуван от новината, че майка му е имала намерение да се покаже навън от пашкула, в който се бе обвила доброволно, както и от дамата, която му я съобщи, Хоукс може би щеше да каже още нещо, ако в този момент доктор Тървей не се бе появил в ложата, натоварен с освежителни напитки.
— А, Кесълфорд. Виждам, че сте се запознал с нашата госпожица Линдъл.
— Напротив — измърмори Хоукс. — Още не съм имал това щастие.
Стюарт любезно му представи младата жена като Сара Линдъл от Линдъл хол, а после отново подхвана темата за кихането.
— Залагам десет към едно, Хоукс, че аз съм виновен за този пристъп. Страшно съжалявам, но бях забравил, че тя е алергична към игликата и позволих да включат няколко стръка в малкото букетче, което й подарих. Тя едва ми бе благодарила, когато започна да киха и въпреки уверенията на Нани Хетчър, че за всичко е виновна дяволската китка, леля Амелия реши, че е прихванала треска и не бива да ни излага на заразата.
Хоукс саркастично се съгласи, че трябва да се съжалява за необмисления подарък от иглики и учтиво отклони поканата на доктор и госпожа Тървей да остане в ложата и да изслуша останалата част от концерта в тяхната компания.
— Дойдох с няколко приятели — оправда се той. — И макар да са обесници и нехранимайковци, те ще се почувстват много засегнати, ако ги изоставя.
Докато се сбогуваше сърдечно с дамите, Хоукс отново долови студенина — той би отишъл дори по-далеч и би казал хладна неприязън — от страна на Сара Линдъл. Но това продължи само докато върховете на пръстите им се докоснаха. Тогава, макар че и двамата бяха с ръкавици, усети как го залива гореща вълна, а червенината, която пропълзя от врата й и стигна чак до основата на златистите й къдрици, го накара да се чувства така, сякаш бяха осъществили далеч по-интимен контакт.
Да, красавицата, подобно на срамежлива ученичка, отказваше да срещне погледа му. Хоукс задържа ръката й малко по-дълго, отколкото позволяваше благоприличието, с надеждата, че тя ще вдигне поглед към него. Напразно!
И той сигурно щеше да си тръгне след това, щеше да пусне топлата й ръка и скоро щеше да забрави, че се е чудил за цвета на очите й, ако тя не бе заговорила с кадифения си глас, който напълно заплени слуха му.
— Много се радвам, че най-после имам възможността да се запозная лично с вас, лорд Кесълфорд. — Сведеният поглед и зачервените страни бяха истинско олицетворение на скромната невинност, но чувствените нотки в гласа й го привличаха неудържимо.
Развеселен, той леко повдигна вежди.
— Да не би да сте ме виждала под друг образ госпожице Линдъл?
Дори и сега тя отказа да срещне погледа му, но той не можеше да не долови смътната враждебност, която се долавяше в думите й.
— Да, милорд, предполагам, че може и така да се каже. Известни са ми както вашите възгледи, така и репутацията ви.
Свъсил вежди в объркана гримаса, Хоукс пусна ръката й и се отдръпна назад, сякаш го бяха ударили. От всички неща на света, най-много го отвращаваха клюките и сплетните, защото неведнъж бе страдал жестоко от тях. Тя не желаеше да го погледне дори и когато го обиждаше. Предпочиташе да гледа в краката си, вместо да му позволи да се вгледа в очите й и да прочете в тях смисъла на загадъчните й думи.
На лицето му се изписа отбранително изражение.
— Репутацията, подобна на сянката, рядко приляга точно на човека, госпожице Линдъл. — Думите му бяха произнесени с ледена учтивост.
Без да се губи в повече догадки за цвета на очите на младата дама, Хоукс се обърна рязко и напусна ложата.
Той бе толкова напрегнат, че изобщо не разпозна у Сара жената, която бе подплашила Брутъс с бастуна си, нито пък забеляза изостреното внимание, с които го наблюдаваха посетителите в ложата вдясно от тяхната.