Надеждата в очите на Амелия отстъпи пред едва сдържано нетърпение.
— Защо тогава изобщо си направи труда да попиташ за нея?
— Ти спомена някакво представяне в Алмак — повтори Хоукс с безразлично търпение.
— Разбира се, че споменах. Защо иначе ще си избирам рокля?
— Нямам представа, майко. Както добре знаеш, никога не съм могъл да си обясня защо някой може да предпочете да отиде в Алмак.
Амелия премигна няколко пъти.
— О! Става дума за Сара Линдъл.
— Сара Линдъл? — Хоукс се намръщи, припомнил си името. Принадлежеше да девойчето с ангелското лице, което го бе обидило.
— Да. Много мило, приятно момиче.
Хоукс сметна тая забележка за особено забавна. За пореден път се зачуди какъв цвят бяха очите на зашеметяващата хубавица. Дали щяха да се изпълнят с присмех, ако ги бе вдигнала, за да срещнат неговите? Какви ли несвързани слухове за репутацията му бяха стигнали до ушите й, какви ли представи се въртяха в главата й, които караха пръстите й да пламтят толкова силно в дланта му?
Майка му направи следващото си съобщение като нещо, което се подразбира от само себе си.
— Обещах лично да подкрепя влизането й в Алмак. И макар да е минала подходящата възраст, тя все пак трябва да бъде представена. Сигурна съм, че подобно усилие ще ме довърши, но тя е много мило, наивно създание и аз искрено се привързах към нея.
Лорд Кесълфорд се въздържа от коментар. Без значение колко малко ценеше госпожица Линдъл, той не можеше да не се радва на факта, че тя по някакъв начин бе убедила майка му да свали траура и да се покаже сред обществото.
Амелия разглеждаше двете рокли, които Ан Дънок търпеливо държеше пред себе си, и въздишаше.
— Ако Стюарт беше тук сега! Той е безценен помощник, когато трябва да избера най-подходящото за случая облекло.
Хоукс прогони от съзнанието си натрапчивия образ на госпожица Линдъл.
— Между другото, Стю отново я е закъсал. Ще ти бъда много благодарен, ако го изпратиш при мен, в случай че дойде да те моли за заем.
— Бедният Стюарт! Това момче постоянно има дългове и постоянно търси случай да ми измъкне малко пари, които винаги му давам с удоволствие. В края на краищата, той е много внимателен племенник. Знаеш ли, че вчера ми донесе едно прекрасно малко букетче, привързано със сребриста панделка?
— И аз така чух. Освен това ми бе казано, че вчера не си се чувствала особено добре.
— Глупости. Нищо сериозно. Просто алергична реакция към игликите. Стюарт трябва да е много притеснен, за да забрави за алергията ми. Наистина, Ашли, тази седмица се чувствам съвсем добре. Доктор Тървей ме похвали за състоянието ми при последното си посещение, макар че тази сутрин със сигурност предчувствах приближаващото се главоболие. — Тя махна с ръка, за да освободи Ан, ръцете на която вече започваха да треперят под тежестта на роклите.
Хоукс взе пухкавата ръка на майка си и леко целуна пръстите й.
— В такъв случай, ще ти кажа довиждане. Мисля, че райето е напълно подходящо за Алмак. Винаги съм смятал, че тази рокля ти придава много изискан вид.
Кимна едва забележимо на Ан, която му се усмихна с благодарност, нахлупи цилиндъра си и излезе от стаята. Чудеше се какво впечатление ще направи госпожица Сара Линдъл на висшето общество — дали ще я възприемат като самата невинност, или като дръзка прелъстителка с ангелско лице?
ГЛАВА ПЕТА
Сара изобщо не се почувства отегчена в Алмак. Нейната поява в компанията на отшелницата лейди Кесълфорд и племенника й Стюарт предизвика оживени коментари в главната зала в момента, в който те пристъпиха през вратата. Матроните от висшето общество и дъщерите им, които си търсеха подходящи съпрузи, се приближиха до тримата, разкъсвани от жадно любопитство, и в съседните зали за игра на карти скоро се разнесе новината, че в главния салон се е случило нещо странно.
Тълпата се увеличи. Графинята получи много комплименти за външния си вид, а Сара бе обявена за истинско копие на майка си. Споменаването на името й предизвика изненадани възклицания, намеци за случки, които бе по-добре да си останат неразказани, а тук-там се чуваше и възмутен шепот. Клюките обаче бяха стари и очевидно не бяха достатъчни, за да намалят броя на получените покани. Устните покани за чай, соарета, вечеринки, обеди, бяха придружени с обещания за напечатани покани с упоменати в тях час и място за всяко забавление. В един момент Сара изпита зашеметяващо чувство, че точно това бе пороят, погълнал майка й.