Лейди Кесълфорд въздъхна.
— Не мисля, че напълно разбирам защо Ашли си спечели прозвището Звяра — рече тя. — Хората предполагат, че е заради грубия му и чепат нрав, който е пълна противоположност на изисканата учтивост на Стюарт. И макар да изглеждат различни като деня и нощта, те не винаги са били толкова силно противопоставени. Когато бяха по-малки, бяха почти неразделни. И двамата бяха луди на тема коне.
Сара си припомни първото си впечатление от графа на Хенли, който препускаше на обезумелия си кон по Пикадили. В представата й синът на тази жена бе неразривно свързан с коня, които яздеше.
— Започнаха да се отчуждават един от друг едва когато тръгнаха на училище — продължи лейди Кесълфорд. — Техните интереси и целите, които преследваха, се оказаха съвършено различни. Различни бяха и новите им приятели. Мненията им не съвпадаха по нито един въпрос. И това продължи докато срещнаха Силвия.
— Силвия?
— Силвия Хъптън, сега овдовялата баронеса дьо Вал.
— Дьо Вал? — Сара не можеше да повярва на ушите си. Името дьо Вал се споменаваше за втори път откакто бе в Лондон. Дали лейди Кесълфорд знаеше, че точно дьо Вал бе прелъстил майка й?
— Бедното момиче, напоследък не се появява често на обществени места. Все още е в траур, нали разбираш? Истинска красавица е тази Силвия. С разкошна червеникаво-руса коса. Цял Лондон сякаш обезумя по време на първия й сезон. Дузина млади мъже — всъщност, някои от тях не бяха чак толкова млади — направиха много глупости заради нея.
— И вашият син беше измежду тях? — Сара беше изненадана. Не можеше да си представи язвителният и хаплив лорд Кесълфорд да се прави на глупак заради някаква жена.
Амелия се засмя.
— О, да! Ашли и Стюарт. И двамата се влюбиха до уши. Смята се, че Силвия измисли прякорите на момчетата. Красавеца…
— И Звяра! — Стюарт довърши изречението вместо нея. Беше се приближил с така чакания стол тъкмо навреме, за да чуе края на разговора им. Гласът му прозвуча много странно. — Силвия предизвика истински смут във филхармонията миналата вечер, лельо. Беше там със Силвестър.
— Тя се е появила с този отвратителен човек? — Амелия изсумтя. — Той и днес е тук. Записва всяка клюка, която някой непредпазливо изпусне пред него. Дори преди малко досаждаше и на Сара с несекващите си въпроси, нали, скъпа?
Сара кимна. Едва сега разбра защо Нотли толкова държеше да я уведоми за познанството си с майка й. По някакъв начин той бе свързан с покойния барон дьо Вал.
Стюарт се разсмя.
— Силвестър живее от клюките. Той се превърна в хроникьор на онези, които не знаят мярка на устата си. Чувал съм, че се прехранва като изнудва онези, които поради глупост са дали повод да се говори за тях. А вие и леля ми предлагате съвсем нов материал, госпожице Линдъл.
— Може и така да е, Стюарт, но намирам, че е проява на изключително лош вкус да споделяш това със Сара. А сега, ако ме извините, ще отида при лейди Биъл, която ми маха с ръка.
Като шумолеше с раираната си рокля, Амелия бавно се отдалечи.
— Моля за извинение, госпожице Линдъл — Стюарт внимателно хвана ръката на Сара. — Както леля ми побърза да заяви, аз наистина проявих изключително лош вкус. Желаете ли да се възползвате от стола, който донесох?
След като я настани удобно на стола, Стюарт се подпря на облегалката и се наведе към ухото й.
— Искам да ви предупредя, госпожице Линдъл, че ще останете отегчена и зле информирана, ако разчитате на леля ми да ви запознае с историята на семейството.
Сара усети, че се изчервява. Изобщо не бе свикнала да разговаря с джентълмен, който се намираше толкова близо до ухото й, че тя усещаше топлия му дъх. Май щеше да е по-добре, ако си беше държала езика зад зъбите, вместо да допусне този джентълмен да я изненада в момент, в който разпитваше за семейството му.
— Трябва да се извиня, сър, за…
— За клюките! — Той я прекъсна и се засмя снизходително. — Но клюките не са нещо чак толкова противно в случай, че фактите се предават точно и не се използват, за да се наранят и обидят невинни хора.