— Тя ви е нарекла Красавеца и Звяра?
— Да, за голяма радост на всички, които били около нея. Отбелязала, че окото ми е истинска красота, а носът на Хоукс — грозен като на звяр. За нещастие, прякорите си останаха.
— За вас може би това не е чак толкова страшно — меко го поправи тя.
— Боя се, че имате право. Моят прякор не ме дискредитира по никакъв начин. Братовчед ми, обаче, нямаше никакъв късмет. Веднага се понесоха клюките, че Хоукс е прелъстил Силвия. И от там — прозвището Звяра. Веднъж тръгнали, слуховете не можеха да бъдат спрени по никакъв начин. Повечето благовъзпитани млади жени започнаха да се плашат от него, а онези, които не бяха толкова почтени, или му се присмиваха, или се хвърляха в ръцете му, любопитни да разберат как точно е прелъстил Силвия, за да заслужи това име.
— И разбраха ли? — зачуди се Сара.
— Някои от тях — смотолеви Стюарт. — По онова време Хоукс страдаше много заради смъртта на брат си Астън. А когато умря и баща му, той изведнъж влезе във владение на наследството и… достатъчно е да кажем, че извърши някоя и друга лудория, докато смъртта на леля му и чичо му не го върнаха отново на земята. На него бе поверено попечителството на младия Натаниел. Но по онова време вече репутацията му на звяр бе окончателно затвърдена.
— А репутацията, подобно на сянката, рядко приляга точно на човека — измърмори Сара под носа си. За жалост тя не знаеше със сигурност къде свършва реалността и къде започват клюките, дори и в оплетената, изпъстрена със слухове история на майка й.
Сара изпита странно родство с лорд Ашли Хоукс Кесълфорд, Звяра, и се зачуди дали изобщо ще й се удаде възможност да разбере що за човек е в действителност.
Настанена удобно в елегантния, макар и вече старомоден кабриолет на Амелия Кесълфорд, придружена от Стюарт Кесълфорд, който яздеше край кабриолета един взет под наем кон, Сара се облегна на възглавничките, вдъхна влажния, хладен вечерен въздух и се зачуди дали братовчедите Кесълфорд все още хранеха tendre9 към наскоро овдовялата баронеса дьо Вал. Беше доловила истинско вълнение в гласа на Стюарт, когато й бе доверил, че е бил готов да даде на Силвия всичко, което пожелаела.
Овдовялата графиня прекъсна мислите й.
— Е, скъпа, изобщо не се чувствам изтощена и съсипана, макар да бях абсолютно сигурна, че това излизане ще ме довърши. Можем само да се надяваме, че не сме прихванали някоя заразна болест в тази блъсканица. Ти позабавлява ли се?
Сара се усмихна.
— Повече от всеки друг път. Никога не съм срещала толкова много хора, които да искат да се запознаят с мен. Благодаря ви.
— За мен беше удоволствие, скъпо мое момиче. Ти се представи блестящо. Искаше ми се само Ашли да се бе съгласил да ни придружи днес.
Сара се опита да се пребори с напиращия в гърлото й смях. Изобщо не можеше да си представи Звяра в Алмак.
— Ако съдя по онова, което ми разказа вашият племенник, мадам, една такава сбирка ще изкара графа от търпение. Мислите ли, че подобни забавления са по вкуса му?
— Не са, и аз получавам сърцебиене само като си помисля за това. Знаеш ли, започвам да се отчайвам вече и да се чудя дали някога изобщо ще ме ощастливи с внуче. С неговия начин на живот той просто няма възможност да се запознае с почтени млади дами. И макар да смята забавленията в Алмак за скучни и безинтересни, ако ги посещава, не може да не срещне някоя напълно подходяща млада дама.
— И не само една! — съгласи се Сара и замълча, замислена върху казаното. Какъв ли тип жени би сметнал Звяра за подходящи? Не и като нея самата. Те двамата се държаха като куче и котка, когато бяха заедно. Лицето й пламна, когато си припомни допира на топлата му ръка.
Графинята въздъхна от другия край на каляската.
На Сара също й се прииска да въздъхне, но тогава внезапно я осени една мисъл, която трябваше да сподели с Амелия.
— Но, мадам, граф Кесълфорд сигурно присъства на забавленията, които вие самата организирате. Там той би могъл да срещне не една напълно подходяща млада дама.
Вдовицата се поизправи.
— Винаги идваше в миналото — замислено рече тя, — но през последните пет години не съм давала никакви приеми заради крехкото си здравословно състояние.
— Тогава няма защо да се отчайвате, милейди. Той все още е достатъчно млад. В края на краищата, може и да успеете да го запознаете с някоя приятна госпожица, и когато това стане, той може вече да е узрял за идеята да се ожени и да създаде семейство.