Амелия изглеждаше въодушевена от предложението.
— Ти си съвсем права, Сара! Крайно време е отново да помисля за някакви забавления в дома си, въпреки лошото ми здраве.
ГЛАВА ШЕСТА
Хоукс сигурно би повдигнал подигравателно тъмните си вежди, ако само можеше да предположи колко важен бе този разговор за доброто му име, репутацията и семейното му положение. Вместо това, в пълно неведение, но измъчван от въпроса за цвета на очите на госпожица Линдъл, който го тормозеше като постоянен сърбеж, той се върна в къщата на майка си с едничката цел да разбере как са прекарали дамите в Алмак.
Остана много изненадан, когато завари една от слугините, застанала на колене на входа на къщата, да мие тухлите със сапунена вода. Жената го поздрави необичайно дружелюбно, предвид задачата, която й бе поставена.
— Добър ден, господарю Ашли. Милейди ще бъде много щастлива, като разбере, че сте се върнал, сър.
— Да не би да предстои нещо важно, Мейзи? — бавно попита той и с котешка пъргавина скочи направо на най-горното стъпало, като внимаваше да не изцапа измитите стълби.
— Да, сър. Майка ви планира да организира прием за красивата госпожица Линдъл, която напоследък идва тук с доктора.
— За госпожица Линдъл казваш, а? — Новината му се стори едновременно досадна и интересна. Какво ли обаяние трябва да притежава госпожица Линдъл, за да убеди твърдоглавата болна да напусне леглото си.
Мейзи се усмихна с топлота.
— Сърцето ми се сгрява, сър, като виждам майка ви и тази стара къща да оживяват отново. Знаете ли, направо се побъркахме от чистене.
Значи са се побъркали от чистене. Тимънс, иначе напълно уравновесеният иконом на майка му, отвори вратата, препасан с огромна ленена престилка, която покриваше по-голяма част от дрехите му. Той отстъпи назад, за да позволи на графа да влезе, и с наранено достойнство му показа сребърните свещници и парцала за лъскане, който държеше в ръцете си.
— Виждам, че съм дошъл в неподходящ момент, Тимънс. Ти май тъкмо щеше да ме информираш, че майка ми не приема посетители — иронично рече Хоукс.
— Точно така, сър — Тимънс наведе глава.
Майка му, привързала главата си с тюрбан, се провикна от горната площадка.
— Това ти ли си, Ашли? Днес нямам време за теб, скъпи. Цялата къща е обърната наопаки.
— Забелязах вече — съгласи се Хоукс и се усмихна лениво. — Изглеждаш добре, мамо, въпреки ужасния персийски тюрбан на главата ти.
Амелия опипа тюрбана си.
— Човек трябва да прави жертви, когато възнамерява да приема гости. Дори и за сметка на външния си вид. От своя страна, ти трябва да ми обещаеш тържествено, че ще пожертваш цялата си вечер и ще присъстваш на малкото соаре, което организирам.
— Но, разбира се! Досега винаги съм се появявал на твоите приеми, мамо.
— Този път настоявам да дойдеш рано, за да можем заедно да посрещнем гостите. — Тонът на лейди Кесълфорд не търпеше никакво възражение.
Хоукс се намръщи. Подобни приеми, го отвращаваха, защото постоянно му се налагаше да отблъсква млади дами с широко ококорени очи, които, предупредени за лошата му слава, продължаваха да му се натрапват, подтиквани от напористите си майки, които се надяваха, че любимите им щерки ще успеят да оплетат графа в мрежите си. Хрумна му, че и собствената му майка може би участва в този маскарад и се опитва да му пробута така ценената и превъзнасяна госпожица Линдъл. Той цинично се усмихна, леко се поклони и отбеляза, че ще се подчини с радост, особено пък по такъв щастлив повод. След пет дълги години на очакване, Хоукс изпитваше огромно задоволство от факта, че майка му отново проявява интерес към нещо коренно различно от болестите и смъртта. Пък било то и Сара Линдъл.
— Как се представихте ти и твоето протеже в Алмак?
Майка му премигна, изненадана от въпроса.
— Прекрасно. Като се изключи, разбира се, присъствието на онзи противен сплетник Силвестър Нотли, който постоянно души наоколо, драска нещо и хапе края на молива си, сякаш е осенен от някаква велика идея. Въпреки това ще му се наложи да каже само хубави неща за Сара. Всички я харесаха, точно както и предполагах. Тя е една изключителна млада жена, напълно различна от майка си, която, макар че бе много приятна, беше малко… лекомислена.
Хоукс се сети за няколко думи, които по-добре характеризираха майката на Сара, ако изобщо можеше да се вярва на слуховете за нея. Но той бе преживял достатъчно, за да не се доверява безрезервно на клюките. За характера на Сара съдеше по собствената й дързост, а не по прегрешенията, които майка й може би бе извършила.