— Госпожице Хъптън — учтиво поздрави той. — Не очаквах да ви видя тук.
Хоукс разбираше, че Силвия би предпочела да ги пренебрегне напълно, както правеше всеки път, когато случайно се срещнеха някъде през последните няколко дни, но Стюарт очевидно очакваше някакъв отговор, а и тя вече ги бе погледнала и не можеше да отмине току така. След проточилата се неловка пауза, през която тя гледаше някъде над тях, Силвия проговори със същата престорена усмивка.
— О, Красавецо, но аз искрено се надявах, че ще те срещна тук.
Почувствал се напълно забравен, Хоукс мяташе ревниви погледи тук към Силвия, ту към Стюарт. Нейните простички думи бяха запалили огън в здравото око на братовчед му.
Само че този огън изобщо не я трогна.
— Имам удоволствието да те информирам, че скоро ще се омъжвам — рече тя и сякаш поля със студена вода силното желание, което Стюарт изпитваше към нея.
Хоукс бе изненадан от съобщението, но когато погледна към Стюарт, той внезапно осъзна с безпощадна яснота, че чувствата на братовчед му към тая жена бяха много по-дълбоки от неговите. Стюарт беше зашеметен, напълно изваден от равновесие от думите й. Устата му увисна от изумление и макар че се опитваше да каже нещо, от гърлото му не излизаше никакъв звук.
Силвия, здраво стиснала устни, бе обърнала огромните си, изпълнени с яд очи към Хоукс, сякаш очакваше от него да й помогне.’
— Поздравления! — подигравателно рече той. — Твоята новина направо ни съсипа, нали, Стю? — Вдигна едната си ръка и здраво стисна рамото на братовчед си.
Стюарт се олюля за миг, но бързо се съвзе и изправи гръб.
— И кой е щастливецът?
Устните на Силвия побеляха. Кафявите й очи се приковаха за миг върху пребледнялото лице на Стюарт, а после тя стисна устни и яростно произнесе името.
— Барон дьо Вал.
— Дьо Вал? — И двамата едновременно повториха името, неспособни да повярват на ушите си. Дьо Вал беше заклет ерген. Никога до този момент не бе проявявал и най-малкото желание да сложи край на този си начин на живот. Носеха се дори слухове, че често посещава едно заведение в Ковънт гардън, което задоволяваше и най-долните прищевки на плътта, стига човек да има достатъчно пари, за да си позволи подобни услуги. Това че той бе решил да се ожени, и то за красивото момиче, което стоеше пред тях, изпълни душите на двамата братовчеди Кесълфорд с болка и отвращение.
Баронът, който тъкмо се сбогуваше с домакините, дочу името си. Слаб и безупречно елегантен, макар че вече минаваше петдесетте, той се приближи към тях.
— Да? Кой ме вика?
Вдигна позлатеното си пенсне, постави го върху тънкия си нос и внимателно огледа братовчедите Кесълфорд.
— Красавеца и Звяра, нали? — Той изсумтя, развеселен от собственото си остроумие. Наведе се към лицето на Стюарт и ароматът на силния му парфюм с дъх на лавандула ги обгърна.
— Смея да кажа, мило момче, че синината ти е страхотна. С грозния цвят на патладжан. В крещяща дисхармония с облеклото ти. — Завъртя се на пета и се вгледа в Хоукс. — И все пак е за предпочитане пред перспективата да се разхождаш наоколо с нос като ботуш.
Хоукс свъси вежди и кисело промърмори:
— По-добре с нос като ботуш, отколкото с език, който не си знае мярката.
Баронът присви очи зад пенснето, устните му се изкривиха от ленива, изпълнена с разбиране усмивка и той съвсем съзнателно преиначи думите на Хоукс:
— А, бъдещата ми съпруга вече ви е казала за скорошната ни сватба?
Стюарт успя да кимне.
Хоукс яростно се вгледа в мъжа, изненадан от нахалството му.
— Можете ли да повярвате? Цял Лондон бе убеден, че никога няма да се стигне до тук, но всички се променяме понякога, особено когато това е в наш интерес. Вместо да прелъстявам чуждите съпруги, трябва да се погрижа да си спечеля моя собствена.
Той пощипна Силвия под брадичката. Погледът, който тя му хвърли, изобщо не беше нежен и любящ. Баронът беше невъзмутим.
— Съобщението ще се публикува в утрешния брой на Газет. — Стисна Силвия за лакътя и я придърпа към себе си, а студените му очи се местеха от единия Кесълфорд към другия. — Ще прекараме медения си месец в Алпите. Зашеметяваща страна. Изумителна!
Стюарт сковано изказа поздравленията си.
Хоукс не можа да си наложи да й пожелае щастие. Знаеше, че тя няма да бъде щастлива с този ужасен мъж.
Силвия ги погледна за момент, здраво стиснала устни, а големите й, тъмни, изпълнени с ужас очи, плувнаха в сълзи. Като мигаше енергично, за да ги прогони, тя прие ръката на барона и излезе от къщата.
— Гостите пристигат, Ашли. Нещо не е наред ли?
Хоукс вдигна глава. Беше леко замаян. Майка му слизаше по стълбите.