Така, както бе полускрита в сянката, той не можеше да види дали морскозелените й очи все още искрят с леденостудения си блясък, но гласът й бе мек като кадифе, чувствен и възбуждащ като омайния аромат на камелиите.
— О, Боже! — тя въздъхна. — Никога не съм си поставяла за цел да ставам обект на клюки и сплетни, но изглежда, че отново успях да наруша благоприличието.
Тя се отдръпна по-навътре в сянката и Хоукс, убеден от думите й, че това не е първия път, в който страхотната госпожица Линдъл открито се обявява против условностите на обществото, се спусна след нея, подобно на марионетка, движена от сладостния й глас. Тя зяпна от изумление, когато той протегна ръка, за да й попречи да се отдръпне. Хоукс изпита неописуемо удоволствие, когато докосна копринената кожа на голите й ръце. Тя приглушено извика и се извърна настрана, когато той се наведе да я целуне и жадната му уста, насочила се към устните й, докосна хладната й буза.
— Престанете! — задъхано изрече тя и отстъпи назад.
Хоукс изобщо не възнамеряваше да спира. Сякаш наистина бе ястреб10, а тя — заек. Спусна се към нея и този път устните му не пропуснаха целта си. Тя замръзна. Устните й бяха твърди и неподатливи. Ръцете и гърбът й заприличаха на дебели дървени стволове. Това не беше реакцията, която той очакваше от една разпусната млада жена.
— Престанете! — повтори тя, когато той, озадачен, отдръпна устни от нейните. Хоукс бе сигурен, че тя желаеше точно това. Нали затова се бе постарала да останат сами на терасата, затова го бе отвела навътре в сянката.
Нейт избра точно този момент, за да се върне.
— Заповядайте! — Той весело ги прекъсна. В гърлото на госпожица Линдъл се зароди ридание и тя отдръпна ръката си, която той здраво държеше за китката.
Хоукс намръщено се обърна към племенника си, но Нейт, заслепен от светлината, която струеше от балната зала, така и не разбра какво точно бе прекъснал. Той се приближи до тях, като премигваше и присвиваше очи, стиснал в ръка бастун от слонова кост и злато.
Една ругатня се откъсна от устните на Хоукс, когато видя красивия предмет. Протегна ръка да възпре Нейт и се обърна към Сара.
— Това е ваше?
— Разбира се, че е неин — отбранително рече племенникът му. — Да не си мислиш, че съм взел нещо чуждо…
Хоукс изобщо не го слушаше. Този бастун от слонова кост без съмнение беше същият, който подплаши Брутъс и го накара да се качи върху двуколката. Той го взе от Нейт и го погледна с мрачно отвращение.
— Госпожице Линдъл, да не би да ви е навик да размахвате този бастун като щик под носа на всеки кон, който минава край вас? Или само аз съм бил удостоен с тази чест? — Гласът му беше измамно кротък.
— Хоукс, престани! — неубедително запротестира Нейт.
Злобно усмихнат, Хоукс притисна ръката на Сара към дръжката на бастуна и сякаш възнамеряваше да танцува с нея, я дръпна от укритието на сянката, като използваше бастуна и сарказма си, за да направлява движенията й.
— Голямо удоволствие ли ви достави, госпожице Линдъл, да наблюдавате как Брутъс се качи върху двуколката?
Сара зяпна от изненада. Безмълвно потръпна от жестоките му думи.
Сякаш увлечен в ритъма на странен валс, той продължи да я напада — физически и словесно. Думите се изливаха от устата му като порой. Говореше тихо, така че да го чуе само тя, но без пощада. Притисна буза в косата й, ухаеща на камелии. Дъхът му, горещ и забързан, галеше ухото й. Плавният му, изпълнен с оскърбителни намеци глас, не спираше да я обижда и безчести.
— Смяхте ли се, когато го видяхте да бяга като обезумял? Или когато едва не ме хвърли на улицата? Това ли е начинът ви, госпожице Линдъл, да нарушавате благоприличието?
Тя се измъкна от жестоката му хватка, тихичко простена и тръгна по терасата, размахала бастуна пред себе си, също както бе направила и на Пикадили стрийт. Със странна и необяснима непохватност се опитваше да се махне от него. Светлината, която идваше от залата, освети лицето й и безмълвната агония на разтрепераните й устни. Освети и странната нефокусираност на морско-зелените й очи. Протегнатите й ръце отчаяно се опитваха да намерят правилната посока.
— Госпожице Линдъл — извика Трент и се спусна след нея. — Внимавайте!
Устата на Хоукс, която се бе изкривила в мрачна усмивка, увисна от изненада.
— Къде ми бяха очите! — Думите излязоха със свистене между стиснатите му зъби и той се втурна напред, за да спре стремителното й бягство.