— Той не е, като другите мъже, Лидия. Това поне зная. И макар че съм готова да призная, че маниерите му не притежават учтивата изтънченост, която братовчед му владее до съвършенство, не мога да не си давам сметка, че ако той не бе успял да ме примами на дансинга, щях да прекарам една много скучна вечер.
— Много се радвам, че те окуражи да се включиш в танците, но не беше много редно от страна на графа да не покани нито една друга дама. Такова необичайно внимание от страна на един джентълмен с репутацията на лорд Кесълфорд едва ли може да се възприеме като нещо, с което една почтена жена би могла да се гордее. Няма да е приятно, ако хората останат с погрешното впечатление, че си твърде леснодостъпна, скъпа.
Като майка си. Сара очакваше, че Лидия ще каже и това. Тя не го направи, но неизречените думи сякаш увиснаха помежду им. Сара смяташе, че е забележително, дето лорд Кесълфорд бе удостоил единствено нея с вниманието си. Общоприетите норми в обществото може и да не допускаха подобно отношение, но тя усети, че я залива гореща вълна от радост само при мисълта за това. Чудеше се дали майка й бе напуснала дома и семейството си, тласкана от същите чувства на замаяна приповдигнатост и възторг. Прогони мисълта от главата си и се остави на спомена за снощната музика.
— До снощи просто не осъзнавах какво удоволствие носи танцуването. Сега вече съм сигурна, че опасенията ми са били напразни и аз не съм толкова непохватна.
— Непохватна ли, скъпа? Нищо подобно. Ти беше самата грациозност. Ами госпожа Лоден и вдовицата Роденбъри се изказаха много ласкаво за теб, когато излезе на дансинга със Стюарт Кесълфорд. Вие двамата сте изумителна двойка. Еднакво руси и почти еднакви на височина.
Сара бе изненадана, че точно танцът й със Стюарт й бе спечелил комплименти. В танца й със странния джентълмен, известен с прозвището Звяра, имаше нещо толкова вълнуващо, толкова лирично и съвършено, че тя бе сигурна, че то не можеше да остане незабелязано.
И през ум не й мина, че Лидия може да я лъже. Не си и помисли, че тя може да е забелязала необичайната хармония помежду им и да е изпитала страх и притеснение за безопасността на сърцето й.
— Много мило от страна на госпожа Лоден и на вдовицата Роденбъри — замислено рече Сара и откъсна едно листенце от камелията. Странно е, мислеше си тя, но понякога онези надарени със зрение гледаха и все пак не виждаха нищо от онова, което самата тя би описала като разтърсващо преживяване.
Хоукс бе обещал да стои настрана от Сара Линдъл и смяташе да изпълни това обещание, но мислите му просто отказваха да се подчинят. И сякаш не бе достатъчно това, ами трябваше да ги чуе произнесени и от друга уста. Нейт влетя в стаята, преливащ от добро настроение, и първите му думи преди още да е казал добро утро, бяха за нея.
— Госпожица Линдъл е прекрасна млада жена, не мислиш ли?
Безгрижно препълни чинията си с пушена риба и яйца и се настани на масата до братовчедите си, които посрещнаха думите му с пълно мълчание.
— Въпреки слепотата си, тя е прекрасен човек — както на външен вид, така и по характер. Намирам някаква трагична горчивина в този вид красота — рече той. — Сякаш крехкото съвършенство е подчертано и подсилено от осъзнатия факт, че цялата тая красота може да бъде съсипана и обезобразена само за миг.
Стюарт премигна и вдигна монокъла си. Хоукс затвори очи и си помисли за Сара. Беше напълно съгласен с казаното от Нейт.
Но племенникът му още не бе свършил.
— Знаеш ли, госпожица Линдъл е първата жена измежду моите познати, която разбира и всъщност може да води напълно интелигентни разговори върху произведенията на Платон, Омир и Аристотел. Баща й, разбира се, е специалист в тази област, което би могло да обясни…
— Добро утро, Натаниел. — Хоукс го прекъсна със спокоен и учтив глас.
Нейт се изчерви.
— Утрото е добро, нали?
Дали, зачуди се Хоукс. Макар и във всяко едно отношение да бе съгласен с мнението на Нейт за госпожица Линдъл, той изобщо не бе в настроение да слуша някой друг да сипе похвали за съкровището, което току-що тържествено бе преотстъпил на Стюарт.
Самият Стюарт не изпитваше подобни чувства.
— Радвам се, че я одобряваш — рече той и приближи салфетката до устните си. — Възнамерявам да се оженя за нея.