Откъсна погледа си от лицето й, припомнил си, че бе заявил пред Стюарт, че няма никакви по-специални намерения, свързани с нея, и се изненада от внезапната сухота, която усети в устата си в момента, в който й каза Добро утро, мила моя.
После изцяло насочи вниманието си към лекарската съпруга. Нямаше откъде да го знае, но времето, което посвети на разговора с нея, не бе напълно загубено, защото след това Лидия започна да се пита дали не го съдеше прекалено строго.
— Надявам се, че сте останала доволна от соарето на майка ми, госпожо Тървей — учтиво рече той, когато четиримата излязоха от книжарницата. — Аз не съм голям специалист в тази област, но ми се струва, че всичко мина добре. — Позволи си да погледне отражението на Сара във витрините на магазините, покрай които минаваха.
В първия момент напрегнатият му поглед озадачи госпожа Тървей, която просто не можеше да си обясни интереса му към стоките в един шапкарски магазин. Но когато той прояви същия интерес към обущарницата, а после и към хлебарницата на ъгъла, тя най-сетне проумя, че не стоките, а отражението на Сара привличаше погледа му.
— Тя е рядко момиче, нали? — тихичко промълви тя.
— Да — съгласи се той. Натъжен, престана да се вглежда във витрините и бе изненадан, когато видя промяната в изражението на Лидия Тървей, предизвикана от самоконтрола, който си бе наложил. Жената изглеждаше така, сякаш бе видяла у него нещо неочаквано и достойно за уважение. — Госпожо Тървей, бих искал да ви помоля за една много деликатна услуга. Бихте ли забавила малко крачка, така че да не ни чуват нашите спътници?
Озадачена, но твърде любопитна, за да му откаже, госпожа Тървей се позабави и изостана малко. Хоукс й подаде опакованата книга, която току-що бе купил в книжарницата на Хатчърд.
— Моля ви, дайте това на съпруга си.
Госпожа Тървей взе пакета, искрено изненадана.
— Разбира се — рече тя. — Какво е това?
Преди да отговори, Хоукс си позволи да погледне за миг към Сара, която се отдалечаваше от него.
— Това е една много рядка и чудесна книга, която бе спомената в сутрешното издание на Таймс. Бих предпочел госпожица Линдъл да не знае откъде идва книгата.
Сара разбра за мистериозната книга късно чак вечерта. Доктор Тървей се прибра у дома след тежка операция и след като утоли глада си, се извини на дамите и се оттегли в кабинета си, за да изпуши една пура. Тя забеляза, че Лидия проявява странно нетърпение, докато се занимаваше с плетивото си, а когато лекарят се върна в салона, тя въздъхна с облекчение.
— Имам нещо за теб, Сара — рече той и тя долови странно вълнение в гласа му.
Сара остави плетката настрана.
— Не бива да ме обсипвате с подаръци, докторе. Ще се върна у дома ужасно разглезена.
Лекарят се разсмя.
— Този подарък не е от мен.
— От кого тогава?
Лидия шумно се изкашля.
— От един приятел, който иска да остане анонимен — рече тя.
Сара се опита да не се паникьосва. Веднага се сети за книгата, с отпечатването на която я бе заплашил Силвестър Нотли. Не бе възможно обаче да става дума точно за нея!
— Това е съвършено нов тип книга, написана от един французин на име Валентин Оюй. Сигурен съм, ще се съгласиш, че това е възхитителна книга, защото е предназначена за слепи.
Сара остана като замръзнала на стола си, разкъсвана от надежди и недоверие. Книга, която и тя би могла да прочете?
— Не разбирам.
Лекарят седна до масичката за карти, която заемаше единия ъгъл на уютната стая.
— Ела тук и ще разбереш. Тези страници са релефни. Буквите са изпъкнали. Трябва само да прекараш пръсти по думите, които, за съжаление са на френски, и ще можеш да ги разчетеш.
Сара се засмя несигурно, а когато се изправи, очите й плуваха в сълзи. Каква глупачка е била да се притеснява от Силвестър Нотли и глупавите му дневници.
— Скъпа моя Сара, какво има? — умолително попита Лидия и скочи от стола си.
Сара извади носната си кърпичка.
— Н-нищо. Ужасно съжалявам за това безпокойство.
— Сара, скъпа… — Загрижеността на Лидия само накара сълзите да потекат още по-бързо. — Щом няма нищо, защо плачеш?
Сара подсмръкна. Не можеше да сподели страховете, причинени й от Силвестър, с тези добри хора. Не знаеше колко от това, което майка й бе вършила, може да се използва срещу нея самата. Не й се искаше да ги мами, но въпреки това реши да им каже само половината истина.
— Тази сутрин, докато ме водехте от стая в стая, всяка препълнена до тавана с най-различни материали за четене, аз се измъчвах от самосъжаление заради слепотата си. Знаете ли, мислех си, че макар да знам както френските, така и английските букви, които научих с помощта на блокчета с изписани върху тях релефни букви, аз никога няма да имам щастието да се задълбоча в чудесата на някоя книга. Освен ако, разбира се, някой не ми я прочете на глас.