Ароматът на розите внезапно й се стори непоносим. Сара просто не знаеше какво да отговори. Изпитваше неописуемо разочарование от откритието, че доверието и разбирателството, което съществуваше между нея и лорд Кесълфорд се простираше само в определени граници. Беше й се сторило, че той умее да чете чувствата й, да вниква в намеренията й, да разбира вълненията й, да прониква в дълбините на душата й, да чете в нея като в отворена книга. Но ето че бе сгрешила. Сега стояха един срещу друг, така отдалечени и чужди, сякаш тя наистина бе отворена книга, но написана на чужд, неразбираем за него език.
Весело-ироничният глас на Хоукс се промени. С натежало от болка сърце, Сара долови хапливия сарказъм, прокраднал се в думите му.
— Да разбирам ли, в такъв случай, че казаното от племенника ми е истина и почива на действителен случай?
— Толкова, колкото и вашата репутация е истина и почива на действителен случай.
Ръката му сякаш се скова.
— Така ли?
Сара почувства още по-дълбоко разочарование. Надявала се бе той да разбере аналогията й. Тя разтревожено въздъхна.
— Искам да ви уверя, сър, че когато прокарах ръце по лицето на повереника ви, в никакъв случай не съм го направила с намерението да го прелъстя. Исках просто да видя чертите му. За мен Натаниел е като по-малък брат. Останала бях с погрешното впечатление, че той се отнася към мен по същия начин. Възможно най-скоро, и по възможно най-деликатния начин, ще изясня чувствата си към него.
— Думите ви ми носят истинско облекчение, мадам — рязко заяви той.
Сара бе сигурна, че в този момент той изпитва всичко друго, но не и облекчение. Беше я наранил с думите си. Липсата на доверие от негова страна я бе засегнала дълбоко. Опасяваше се, че не би могла да разясни това глупаво недоразумение, без да избухне в сълзи. Тя вирна брадичка и заяви с груб и студен глас:
— Трябва само да кажа на Нейт, че бъдещето ми е строго определено и предначертано…
— Предначертано, госпожице Линдъл? Вие сте обещала да се омъжите за някого? — рязко я прекъсна той.
Тя кимна. Гърлото й се бе свило от болка и тя установи, че не може да промълви нито дума.
— В такъв случай сте приела предложението на братовчед ми?
— Предложението на братовчед ви? — повтори тя. Забележката му й се стори лишена от всякакъв смисъл и логика. — Не искате да кажете, че Стюарт желае…
Тя се спъна в една по-издадена плочка и графът я хвана да не падне. В следващия миг той вече я носеше на ръце, далеч от всепроникващите лъчи на слънцето. Едната му ръка като нагорещено желязо прогаряше гърба й, а другата я придържаше, пъхната под коленете й.
Докато я оставяше на една от многобройните пейки по продължение на алеята, от устните му се откъсна унищожителна ругатня по адрес на бедните работници.
Измина един дълъг и изпълнен с объркване и смут миг, преди Сара да си възвърне способностите. Миг, в който почувства лицето му толкова близо до своето, усети дъха му, топъл и с аромат на мускус, който запали огън в бузите й, миг, в който Сара осъзна колко много съжалява за обещанието, което бе дала на баща си. Макар че бе познавала Джефри през целия си живот, в неговата компания Сара никога не бе изпитвала желанието, което изгаряше тялото й в този момент. Никога не бе и сънувала, че ще изпита такова неизмеримо удоволствие само като положи глава на гърдите на някой джентълмен.
Топлината и ароматът на тялото му я завладяха напълно, зашеметиха я като опияняващ еликсир. Бавно разтвори устни, за да си поеме въздух и в този момент устата му, сякаш привлечена от лекото й вдишване, докосна устните й с изключителна нежност и несигурна колебливост, които я стреснаха почти колкото и фактът, че се осмеляваше да я целуне отново.
Изненаданото й възклицание бе заглушено от следващата, малко по-настоятелна атака на устните му. Топлият му дъх и твърдите му уста танцуваха по чувствителните й устни, сякаш за да проверят съпротивата й, а Сара почувства в нея да се надига огромно желание, като силна, неутолена жажда. Тя просто не можеше да се въздържи, не можеше да не откликне с лек стон на опасното единение на устните им и, леко извила гръб, отвърна на целувката му, а той, приятно изненадан, рязко си пое дъх. А после сякаш реши да погълне устата й, да изследва всяко нейно кътче с яростна страст, която предизвикваше тръпки на неописуемо удоволствие по гръбнака й.
Силното въздействие на необузданата му страст, дълбочината на собственото й желание, което той така умело бе разкрепостил, я изпълни със страхопочитание. Сърцето й се блъскаше в гърдите й като ужасена птичка, затворена в клетка. Отдръпна се от Хоукс и от незаконната им прегръдка, извърна се от жарката му, търсеща уста и изскимтя едва чуто: