— Но, Ашли… — Майка му започна да кърши ръце, сякаш се надяваше, че би могла да промени съдбата, ако намери подходящите думи.
Неотстъпчивият му поглед я накара да млъкне.
— Вече съм решил. Тръгвам на сутринта.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
След мъчителната нощ, в която Сара почти не заспа, тя стана рано, както бе запланувала предишната вечер, за да може да придружи Амелия, която преди няколко дни се бе съгласила да отиде на изложбата на статуи на Елис Петършъм. Групата им включваше още лейди Биъл и дъщеря й Ан, и двете в приповдигнато настроения заради времето, което бе подходящо за забавления на открито.
Мълчалива и отчаяна, Сара бе прекалено погълната от спомена за разговора й с Хоукс, за да забележи унинието и мрачното настроение на домакинята си. Сара не можеше да забрави унижението, което бе изпитала при мисълта, че я подозират в прелъстяване, нито пък можеше да пренебрегне изумлението, с което Хоукс бе посрещнал новината за предстоящия й годеж. Но тя продължаваше да се самобичува и да се измъчва от чувство на вина заради удоволствието, което бе изпитала в прегръдките на Хоукс, заради целувките му, които я бяха оставили без дъх.
Клюките, които си разменяха останалите три жени в каретата, не можеха да привлекат вниманието й. Непознатото до този момент желание бе завладяло душата й, след като предишния ден се бе озовала в прегръдките на Хоукс, което до такава степен противоречеше на обещанието й да се омъжи за Джефри, че Сара за пръв път си помисли, че и тя, като майка си, изобщо не трябваше да идва в Лондон.
В този момент бе споменато името на Ото дьо Вал, което рязко я изтръгна от тъжните й мисли.
Лейди Биъл говореше с надутото изражение на човек, който знае някаква пикантна историйка.
— Чух, че и двамата дьо Вал ненадейно получили покани за днешното събиране.
— Какъв ужас! — възкликна лейди Кесълфорд и притисна ръка към гърдите си. — Ото е мъртъв, а бедната Силвия е все още в траур.
— Нещо като траур. Вече изминаха три седмици след погребението. — Ан Биъл бе изключително прецизна млада дама, която проявяваше необясним вкус към груби и безвкусни шеги. — Да се надяваме, че баронът няма да възкръсне по тоя случай — заяви тя.
— Прекаляваш, Ан — скастри я майка й, а после, без да се замисля продължи плоската шега. — Семейство Петършъм бяха на път от Египет, когато Ото умря. Елзи не е и предполагала, че кани труп на изложбата си.
Лейди Кесълфорд съчувствено цъкна с език.
— Много конфузна ситуация. За всички засегнати. Е, мисля, че не съществува и най-малката вероятност да се видим със Силвия. Напълно разбираемо е нежеланието й да участва в нещо толкова лекомислено, като забавления на открито.
На Сара й хрумна, че Хоукс също едва ли щеше да присъства на изложбата. Но колкото и да бе странно, въпреки чувството си на унижение, смущение и срам, тя ясно си даваше сметка, че не би желала да прекара следобеда с никой друг.
Хоукс нямаше никакво намерение да ходи на изложбата. Тъкмо обратното. Той започна деня си с твърдото убеждение, че трябва да поеме на запад, далеч от Сара Линдъл, колкото е възможно по-скоро.
Ето защо, много рано сутринта, когато повечето му познати все още си почиваха от забавленията през отминалата нощ, той се отби в любимото си кафене, за да прегледа сутрешните вестници, преди да напусне града.
От една маса, в задния край на кафенето, му махнаха няколко млади офицери с подпухнали очи, които той познаваше и харесваше. Брет Престън беше сред тях. Хоукс изпитваше мрачното желание да се сбие с някого. А ако някой наистина заслужаваше юмруците му, то това беше Брет. Хоукс се приближи до тях, като се надяваше, че може наистина да се стигне до бой.
Приятелите на Хоукс познаваха отвращението, с което той се отнасяше към всякакви клюки и сплетни. Знаеха също, че дори не бе поглеждал към Брет Престън след оня злополучен ден, в който го бе изхвърлил от леглото на Кетрин Стоун. Те внимателно следяха реакциите и на двамата. Брет се опитваше да се държи с безгрижно лекомислие и продължи да разказва историята, която Хоукс бе прекъснал с влизането си.
— Нали знаете как е в армията… е, хитрецът си намери една тъмноока красавица в Испания.
Очите на Брет нервно отскочиха към Хоукс, който го гледаше безизразно и продължи с похотлив глас.