— Отпуснете се — безцеремонно й нареди той. — Никога няма да схванете какво правя, ако не покриете ръцете ми плътно с вашите.
Бавно, подобно на цвете, което се разтваря под слънцето, тя разпери пръстите си върху неговите. Доверието, което въплъщаваха тези две малки, облечени в ръкавици ръце, които покриха неговите като втора кожа, предизвикаха силен трепет, започнал от пръстите и достигнал до основата на черепа му. Бе трогнат от готовността й да направи всичко, за да научи нещо ново. Знаеше, че тя напълно основателно се страхува от него още от момента, в който невъздържано й бе натрапил целувките си в розовата градина на майка му.
— Покажете ми — инструктира го тя, а гласът й потрепера от напрежение.
Хоукс вдигна поглед и видя Нейт, който ги наблюдаваше, осенен за пръв път от прозрението за истинските чувства, които настойникът му изпитва към госпожица Сара Линдъл.
Хоукс се поколеба.
Изражението на Нейт му се стори твърде зряло, макар и малко наранено и обидено.
— Продължавайте — рече той и се изправи. — Виждам откъде духа вятърът, но въпреки това трябва да проверя водата. — Отдалечи се с достойнството на истински мъж, стиснал хартиената лодчица в ръка.
Хоукс го наблюдаваше как се отдалечава и бавно нагъваше един лист. Ръцете на Сара следваха всяко негово движение.
— Той е един прекрасен младеж — тихичко рече тя, сгушена в ръцете му. Справил сте се чудесно с възпитанието му.
— Наистина ли? — зачуди се Хоукс, а лодката вече придобиваше очертания под съвместните усилия на ръцете им. — Дали не му направих лоша услуга, като застанах между него и първата му любов?
Ръцете на Сара замряха за миг.
— Разбира се, че не сте, сър. Интересът му към мен едва ли щеше да продължи дълго. А и ние изобщо не сме подходящи един за друг.
Той постави завършената лодка в дланта й.
— Така ли? — После въздъхна. — Само времето може да покаже това. Та нали вашата любов към Джефри продължава още от детството ви?
Тя обърна няколко пъти лодката, която бяха направили заедно, и въздъхна дълбоко.
— Аз уважавам Джефри, милорд, но не мисля, че го обичам.
Думите й привлякоха вниманието му. Той се загледа в спокойния й профил, в покорно спуснатите й мигли, в къдрицата, която леко докосваше ухото й.
— Така ли? — прошепна той.
— Не го обичам. — Тя се усмихна и се опита да омаловажи казаното. — А и как бих могла, когато той така и не изпълни обещанието си да ми построи нещо толкова красиво. — Тя вдигна лодката им. — Хайде да видим дали ще може да плава.
Той беше готов да й каже за измяната на Джефри, за заплахата, която грозеше репутацията й, за бурните чувства, които изпитваше към нея. Думите напираха на езика му, но лицето й изразяваше такава детинска решимост да се порадва на творението им, че той се въздържа.
— Елате — подкани я той. — Хайде да я пуснем във водата.
Мина известно време преди Сара да изгуби интерес към изработването на лодки и пускането им във вода. Едва тогава Хоукс й каза онова, за което бе дошъл.
Сара се бе разположила като дете в тревата, обърнала лице срещу лекия ветрец. Усмихна се, когато той се отпусна на тревата до нея. В усмивката й прозираше такава искрена радост, че му се прииска да бе дошъл тук с единственото желание да я види щастлива. Няколко златисти кичура, измъкнали се от здраво стегнатия й кок, се ветрееха пред лицето й.
Той протегна ръка и отмахна кичур коса, който я гъделичкаше по бузата.
— Благодаря — срамежливо рече тя. — Беше много забавно. Истински срам е, че съм била лишена от това удоволствие като дете.
В гърдите му се надигна болезнена тъга. Заради Сара направи усилие да запази спокойния си тон.
— Съгласен съм. Чудя се дали ще се зарадвате, ако разберете, че не ви е било писано да се омъжите за човека, лишил ви от тази радост.
Сара наведе глава и нервно облиза устни.
— Да не би Джефри да е мъртъв? Убит? — Изглеждаше готова да понесе всякакъв удар.
Хоукс изобщо не бе предполагал, че тя ще достигне до подобно печално заключение. Тъгата му се засили.
— Не, мила моя. Гарви е жив и здрав и, освен това — съжалявам, че трябва да ви го кажа — женен за друга жена.
Руменината се отцеди от бузите й.
— Сигурен ли сте?
— Абсолютно. Помолил е да му бъде осигурен превоз от Испания за съпругата му. Видях документите.
Ръката й отскочи към гърлото й, сякаш за да я предпази от нещо.
— Вие продължавате да сте по-добре информиран за личните ми дела отколкото мен самата, милорд — сковано рече тя. — Аз съм зарязана от бъдещия си годеник, а се оказва, че вие знаете за това, преди още да съм била уведомена.