Много му се искаше да облекчи болката й, да погали косата й, да я успокои, да върне щастливото изражение на лицето й, което жестоките му думи бяха прогонили.
— Доколкото разбирам, плановете ви да се омъжите за него не са обявявани официално? Тя отрицателно поклати глава.
— В такъв случай няма защо да се боите от клюките. Особено ако сте готова да преглътнете гордостта си, за да пресечете всякакви грозни слухове и сплетни.
— И какво предлагате? — попита тя с разтреперан глас.
— Да организирате празненство.
Кокалчетата на ръката й, притисната към гърлото й, побеляха.
— Сър, аз напълно осъзнавам факта, че съм била изоставена. Освен това, всички съкровени планове на баща ми, свързани с моето бъдеще, се разбиха на пух и прах. А вие ми говорите за празненства!
Той се наведе напред. Беше дълбоко наранен от факта, че тя очевидно смята, че той е способен да се подиграе с чувствата й в един толкова тежък за нея момент.
— Говоря напълно сериозно — настоя кротко. — Ще бъде добре да поканите Гарви и новата му съпруга, заедно с още няколко приказливи свидетели. Всички ще отбележат искрената ви радост заради щастието на стария приятел от детинство, а приказките за изоставената годеница ще бъдат пресечени още в зародиш.
Сара го слушаше напрегнато. Ръката й отскочи от гърлото към челото й. Тя разтърка с длан възела, образуван от сключените й вежди.
Хоукс се пресегна и взе ръката й в своята.
— Зная, че е трудно — промълви тихо. — Но не мога да кажа, че съжалявам за Гарви. Вие заслужавате много повече, мила моя…
Тя прехапа долната си устна, за да спре треперенето й и размърда ръката си в неговата в отговор на лекия натиск на пръстите му.
— Вие ще присъствате ли на това… честване на удара на съдбата? — Опитваше се гласът й да звучи весело, въпреки сълзите, изпълнили очите й.
— Браво, мила моя! — похвали я той, а гласът му преливаше от нежност. — Точно този дух ви е необходим, за да преживеете всичко това. Можете да разчитате на подкрепата ми. Бихме могли да използваме пътуването ми, за да занеса поканите за празненството на баща ви и на семейство Гарви.
Тя пусна ръката му и притисна длан към невиждащите си очи. Болезнено трогателен и мъчителен жест! На лицето й се появи озадачено, паникьосано изражение.
— Напускате града?
Сърцето на Хоукс ускори ритъм. Разочарованието, скрито в тези две простички думи, едва не го принуди да промени решението си.
— Съжалявам, но ще трябва да замина за няколко дни.
Долната й устна отново се разтрепери. Една самотна сълза се търкулна по бузата й.
— Нейт реши да се върне на училище. Обещах му да го придружа, а на връщане ще се отбия, за да поговоря с баща ви. Предполагам, че веднага щом разбере за измяната на Гарви, той ще ви нареди да се върнете у дома. Възнамерявам да го убедя да не прави това, защото ако ви прибере в провинцията веднага след сватбата на Гарви, ще ви лиши от всякаква възможност да предотвратите клюките, които неминуемо ще последват. Може ли да ви се обадя веднага щом се върна, за да разбера как върви подготовката за празника?
Думите му, въпреки че бяха предизвикани от загриженост за щастието й, само засилиха треперенето на устната й.
— Много мило от ваша страна… — гласът й изведнъж пресекна по средата на изречението.
Той я прекъсна. Гласът му прозвуча леко закачливо.
— Аз не правя нещата, защото съм добър, а защото искам да ги направя.
А после, защото искаше да го направи, Хоукс хвана брадичката на Сара в дланта си и с неизразима нежност прокара палец по бузата й, за да изтрие мократа диря, оставена от сълзата й.
— Горе главата, мила моя — прошепна той.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Когато се отби в дома на семейство Тървей, за да вземе писмата на Сара до баща й и семейство Гарви, Хоукс си помисли, че дори и в подобна мъчителна и дълбоко лична ситуация госпожица Линдъл не можеше дори да разчита на правото сама да изрази мислите, които не й дават мира. Поверените му две писма бяха написани с елегантния, калиграфски почерк на Лидия Тървей. Хоукс осъзна, че би бил много щастлив, ако можеше той да ги напише, вместо Сара. Прибра писмата в джоба, най-близо до сърцето си, като черпеше утеха от факта, че тя доверчиво ги бе предала в ръцете му, уверена, че той ще ги достави до получателите им. Искаше му се да можеше да приюти и нея, да я отнесе надалеч от цялата тая бъркотия, забъркана от Гарви.
— Ще останете ли на закуска с нас? Вашият братовчед също ще дойде.
Беше му трудно да откаже на настоятелността, която се долавяше в гласа на Сара. Замълча за момент, опитвайки се да отгатне чувствата, които тя изпитва към братовчед му, а после тихичко отклони поканата.