— Не е необходимо — сковано рече тя. — Трябва само да ми покажеш вратата и ще го избавиш от досадното чакане. — Тя се надигна с достойнство, с намерението да мине край него и да си излезе.
— Изминала си голямо разстояние и заслужаваш поне да бъдеш изслушана, Силви. — Умалителното й име, което бе използвал, я спря, но устните й останаха здраво стиснати. Сякаш изведнъж бе осъзнала колко са се отдалечили един от друг и като че ли вече не изпитваше желание да разговаря с него. — Длъжен съм да те изслушам — настоя той.
Тя неохотно се отпусна на един стол. Приличаше на жена, която няма особено богат избор.
Измъчван от любопитство относно причината, подтикнала я да измине целия път до Брантли, за да говори с него, той приближи до вратата, извика Нибз и го помоли да освободи Том Криър и след това да им донесе чай. После избра един стол с висока облегалка, настани се срещу нея и обяви с натежал от сарказъм глас.
— Изцяло съм на ваше разположение, баронесо.
Без да бърза, Силвия дьо Вал свали качулката си.
— Дойдох да те помоля за една услуга — изрече тя, вдигнала високо брадичка.
Хоукс, който винаги бе смятал, че Силвия е прекалено горда, за да го помоли за каквото и да е, бързо спусна клепачи, за да прикрие искрената си изненада. После се изправи, приближи се до прозореца и замълча за момент.
— Не разбирам защо от всичките си познати си избрала тъкмо мен.
Устните на Силвия пребледняха.
— Добре съзнавам, че между нас не съществуват никакви топли чувства, Хоукс, но бих предпочела да разчитам на твоята безпристрастност и справедливост, стига, разбира се, да можеш да се пребориш с гордостта си.
Той се върна на стола си и я погледна с очакване.
— Touche13.
Тя въздъхна.
— Изправена съм пред сериозен проблем. За да се справя с него, ми е необходим човек с добри познания за коне и бизнес, който да се отличава още с дискретност и честност. От всичките ми познати — и приятели, и врагове — ти си човекът, който, според мен, в най-голяма степен съчетава тези качества.
— Ласкаеш ме, Силви. Защо аз, а не братовчед ми? Бях останал с впечатлението, че чувствата ти към Стюарт са далеч по-искрени и топли — сухо заяви Хоукс.
Силвия прие думите му без възражения.
— Точно поради тази причина не мога да се обърна към Стюарт. — Думите й му се сториха твърде противоречиви и парадоксални.
Той се намръщи, опитвайки се да проумее за какво става дума.
— И каква е услугата, която искаш от мен?
Една самотна сълза се търкулна по бузата на вдовицата. Без да й обръща внимание, тя заяви:
— Възнамерявам да продам конюшните на барона и бих желала ти да се заемеш с подробностите.
Хоукс бе заинтригуван, но се подразни от сълзите. Конюшните на барона бяха огромни. Беше напълно логично да се предположи, че Силвия не би желала повече да се грижи за състезателните и расовите коне. Не разбираше кое в плана на вдовицата да се отърве от бремето на толкова много чистокръвни коне, които само ядат, а не носят нищо в замяна, би могло да предизвика сълзите й. Това, което все още не разбираше, бе защо продажбата на споменатите животни трябва да изисква дискретност и честност, каквито адвокатът на барона не би могъл да притежава.
Баронесата продължи с делови, лишен от емоции глас.
— Възнамерявам да продам конете и каретите постепенно, за да увелича възможностите да получа максимална печалба.
— Каретите? Ти възнамеряваш да продадеш и тях?
— Възнамерявам да задържа само един екипаж с дорести коне, кобилата си за езда и двуконния си кабриолет — твърдо заяви тя.
— Разбирам — изрече бавно Хоукс, но нещо в тона му подсказваше, че не е съвсем така. Не разбираше. Тя разпродаваше всичко. Това бе не само необичайна, но и крайно отчаяна постъпка.
— Имам дългове, които трябва да платя — неубедително изрече тя, сякаш само за да му даде някакво обяснение, пък било то и напълно неприемливо.
Хоукс се намръщи и я изгледа напрегнато.
— Дългове, неизплатени след прехвърлянето на имението?
Силвия отказваше да срещне въпросителния му поглед. Тя се загледа през прозореца, като подръпваше края на ръкава си.
— Лични дългове. От много деликатно естество — най-накрая рече тя с тих, почти неразбираем глас. — Братът на барона не трябва никога да научи за произхода на тези дългове.
На Хоукс му хрумна, че женитбата на Силвия Хъптън с барон Ото дьо Вал изобщо не бе толкова бляскава и щастлива, колкото изглеждаше на повърхността. Обикновените дългове не изискваха такива потайни и поверителни уговорки. Само дългове с най-низко и нечестно естество биха подтикнали Силвия към подобен заговор. Тя изглеждаше готова да пожертва финансовата си стабилност, за да уреди този дълг. А с решението си да се обърне за помощ към него, бе пожертвала и гордостта си.