— Вие отново успяхте да ме преведете през неприятностите, също както по време на танца, когато не допуснахте да настъпя никой на дансинга. Тази среща се оказа не толкова трудна, колкото очаквах.
— Но вие сте чудесна танцьорка — отвърна той с провлечения си говор, който вече не й се струваше язвителен, а по-скоро — своенравен и забавен. — Братовчед ми е готов да ме замести веднага щом пожелаете.
— Моля ви, милорд, не ме изоставяйте. Не още. — Тя отчаяно се вкопчи в ръката му и остана изненадана, когато той леко потръпна.
— Както желаете, мила моя — рече той и разхлаби здраво стиснатите й пръсти. — Но трябва да ми обещаете, че няма да наранявате повече кокалчетата ми.
— Имате много лоша синина на окото — Сара чу забележката на Стюарт, който разговаряше с Джефри. Тя едва ли щеше да обърне особено внимание на отговора на Джеф, ако не бе почувствала внезапното напрягане на Хоукс, което продължи, докато не се чу сухият отговор на Джефри.
— Рана от едно сражение.
Направила връзката между насиненото му око и наранената ръка на лорд Кесълфорд, Сара плъзна облечената си в ръкавица ръка по неговата и промълви със закачлива благодарност, така че да я чуе само той:
— Благодаря ви отново, милорд, че успяхте да убедите Джефри да присъства.
— За мен беше удоволствие — провлечено изрече той, а в думите му тя долови зле прикрито задоволство.
Малко по-късно, след като новодошлите се смесиха с другите гости, които вече се бяха разположили в малката всекидневна, Стюарт се опита да си възвърне изгубеното внимание на Сара Линдъл. Застанал зад леля си, в далечния край на стаята, той се обади с весел глас, в който единствено Сара можеше да долови леко раздразнение.
— Госпожице Линдъл! Защо аз последен научавам за тайнствената ви способност да виждате лицата на хората? Аз просто съм преизпълнен със самосъжаление. Ако съдя по думите на леля ми, подобно опознаване сигурно е възхитително преживяване.
Сара осъзнаваше, че думите й може да наранят Хоукс, но нямаше как да избегне обяснението.
— Моят начин на виждане, описан веднъж като галене на лицето, бе преценен от някои хора като твърде интимен за смесена компания. И понеже не желая мотивите ми да бъдат погрешно изтълкувани, аз се отказах да гледам чрез ръцете си.
Хоукс рязко изпусна насъбралия се в гърдите му въздух. Изглеждаше така, сякаш изведнъж бе получил силен удар в корема.
— О, братовчеде — обади се Стюарт. — По сянката, забулила лицето ти, съдя, че си смутен.
— Просто нямам търпение час по-скоро да видя как става това. — Сара бе сигурна, че думите му са адресирани колкото към братовчед му, толкова и към нея самата.
Стюарт потупа празния стол до себе си.
— Ето едно удобно местенце, госпожице Линдъл. Може би ще бъдете така добра да покажете тайнството си пред всички нас?
Сара бавно се отпусна на стола.
Хоукс се настани до госпожа Тървей, точно срещу Сара, за да може по-добре да вижда лицето й. Струваше му се по-хубава и по-недостижима от всякога. Лицето й бе леко напрегнато, но в изражението й имаше нещо необикновено вълнуващо и прекрасно. Сякаш мислите й, дори и в моменти на изпитания, придаваха допълнителни измерения на красотата й. Хоукс бе преизпълнен с разкаяние. Беше проявил изключителна глупост и недалновидност, когато бе приел за чиста монета думите на един влюбен, недорасъл младок и, обидил я с намека си за зрялото й отношение, бе ограничил възможностите й за общуване. Само че той никога не бе желал това. Слепотата, сама по себе си, й налагаше достатъчно ограничения, и неговата намеса бе повече от излишна. Седеше на мястото си, измъчван от угризения и самообвинения, и му бе необходимо известно време, преди да осъзнае, че съпругата на лекаря го бе попитала нещо.
Изтълкувала правилно озадаченото му изражение, Лидия бе достатъчно добра да повтори ненавременния си въпрос.
— Играл ли сте някога на сляпа баба, милорд?
Хоукс, объркан, премигна насреща й.
— Преди много години.
Майка му, която седеше в другия край на стаята, плесна с ръце.
— Какво прекрасно обяснение за начина, по който Сара ни вижда. Много прилича на сляпа баба.
Лейди Гарви, която до този момент бе седяла до съпруга си, потънала в мълчание, изведнъж заговори с искрено развълнуван от спомените глас.
— Сара и Джефри прекарваха часове в подобни игри когато бяха деца. — А после, сякаш бе казала нещо неуместно, тя притеснено погледна към сина си. — Нали така, Джеф?